Любомир ДОБРЕВ, снимки: Александър ЛЕВИ
Всички се радваме на хубавото време. Декември дойде, а все още не са ни подпукали виелиците и снегът.
За някои обаче тази радост е неизмеримо по-голяма. Защото циганското лято ги спасява сухи, в реалния смисъл на тази дума.
Община Тутракан успява да защити проект пред Социално-инвестиционния фонд /СИФ/ за основен ремонт на административния корпус и столовата на Дома за стари хора. Проектът е по линия на енергийната ефективност и е на стойност 390 хил. лв. Включва външна изолация, подмяна на дограма, ремонт на парното стопанство, плоският покрив трябва да се смени със скатен. Общината извършва необходимите процедури, избира изпълнител, който, за да използва хубавото време, започва строително-ремонтните дейности със свои средства. На 2 септември, както е по изискванията, строителят изпраща в СИФ първия си отчет за извършените дейности за 100 хил. лв., като очаква разходите да се покрият.
Това не става.
В началото на ноември изпраща второто си искане за финансиране за 150 хил. лв. Пак няма отговор.
От своя страна общината също пише писмо до социалния министър Тотю Младенов с искане поне да й върнат 80-те хиляди лева, което е размерът на съфинансирането от нейна страна.
В търсенето на изгубеното финансиране се включила и областната управа в Силистра. Също без резултат.
Свършвайки парите, фирмата-строител спира дейностите. Така изолацията на стария покрив е премахната, а нов не е сложен. Подредени са само дъски, покрити с насмолена хартия, колкото поне малко да предпазят. Всички - и строител, и обитатели, са наясно, че такава временна конструкция не може да спре течащата по тавани и стени вода при обилен дъжд и сняг. А при по-силен вятър тя ще се разхвърчи. Със свития си бюджет общината не може да отдели дори 15 хил. лв. за закупуването на необходимия поне за временно покриване бордолин /специално покритие/.
Собственикът на строителната фирма също е притеснен. Изчерпаните средства не му позволяват да започне друг обект. Работниците му не са получавали парите си за октомври.
Но най-неприятното в ситуацията е липсата на отговори. Никой никъде няма яснота кога ще свърши своеобразното безвремие. Малко успокояващо е обстоятелството, че „навсякъде е така”. От Социално-инвестиционния фонд казват, че имат фактури за плащане на фирми за над 6 млн. лв.…
Добре е, че поне възрастните обитатели на дома са в корпус, който е ремонтиран преди време и сега над техните глави няма да тече. Но и те се тревожат от недовършената сграда на администрацията и столовата. Осъзнават, че причината е в това, че „държавата няма пари”. Но от житейския си опит са разбрали едно – не бива да започваш нещо, което не можеш да довършиш. Или казано по друг начин – започнеш ли нещо, намери начин да го довършиш.
Иван НЕДЕВ, зам.-кмет на община Тутракан
Защо спират утвърдени обекти?
-Ясно ми е, че трябва да се ревизират проекти и договори, но не разбирам защо се спират вече започнати обекти с осигурено финансиране. Още повече че става дума за Дом за възрастни хора. Ние сме бедна община и не можем да намерим средства да приведем сградата в такова състояние, че да изкара зимата. Обезпокояващо обстоятелство е, че не ни връщат и нашите пари, които общината е дала за съфинансиране в порядъка на 80 хиляди лева. Такава абсурдна ситуация в нашата община не си спомняме.
За рибарските неволи, провали и хвалби
Йордан ГЕОРГИЕВ
Рибарлъкът е сред заниманията, характерни за нашите географски ширини още от древността. За някои това е незаменимо хоби, за други – тих спорт, за трети – повод да си изпробва късмета, за четвърти – възможност да нахрани семейството си. Обикновено рибарлъкът е и...още нещо. Например, лекарство за нервите. И начин да си спестиш скандала вкъщи – с жената, децата или тъщата, все едно. Ловенето на риба гарантира спокойствие, а понякога и силна храна. По време на риболов можеш да намериш приятел или да поговориш с някого „за нещата от живота”.
Нури Сабит от Силистра е сред стотиците любители на риболова. На 33 години е. И на „попрището жизнено в средата”, след 9-годишен „кибик” край река Дунав, той знае от какво има нужда: от няколко часа сред природата. Защото кога иначе ще посрещне изгрева или ще изпрати залеза на слънцето на брега на европейската река? Едва ли ще му се случи, докато упражнява занаята си на крояч в голяма шивашка фирма в крайдунавския град.
„Станах рибар, след като...се ожених в зората на новия век, и вече почти десет години през летните месеци ходя за риба поне 4 пъти в седмицата”, споделя младият мъж, чиято съдба вероятно кореспондира с тази на мнозина негови „авери”. Впрочем, точно покрай рибарството, Нури се запознава с друг рибар, който в момента е най-добрият му приятел.
Спокойствие. Удоволствие. Романтика. Търпение. Мечтание.
Като че ли тези са най-подходящите думи, за да бъде описано душевното състояние, обхващащо всеки отдаден на риболова. Има хора, които не ги свърта на едно място и не могат да си представят, че клечат в продължение на часове.
„Бил съм и по 12 часа на риболов, което не означава, че стоя на едно място, напротив, обикновено сме в търсене на най-доброто място, откъдето можем да мятаме въдици”, обяснява Нури. За да стане ясно как „често се замахва”, за да се разчита, че ще се стигне до успеха, т.е. до големия улов. За някои това е всяка риба, независимо колко е едра платичката или уклейчето. Нури е от рибарите, които не ги „признават”, поради което връща „малките” във водата, за да пораснат. Мечтата му е да се справи с един, примерно 30-килограмов сом. Май му трябвало за тази цел и лодка, но това е друга тема, свързана с оборудване и инвентар. То кое ли не струва в днешно време пари? Някои неща се купуват за много, ама много пари. Е, една въдица – някакви си 40-50 лева излиза. Дали японска или немска, първоначално не правиш разлика. Стойността на стек цигари и малко отгоре. 
Пушачите знаят какво е да се лишиш от това вредно удоволствие в полза на друго, казват, полезно...за общото състояние на организма. Да, ама като прибавиш едно-друго, може и 500 лева да наброиш, за да бъдеш в крак с „модата”. Пък и да си снабден с всичко необходимо, даващо ти самочувствие и осигуряващо готовност да посрещнеш предизвикателствата на занаята. Защото някои с това си изкарват хляба, разбирай не само храната за вкъщи. По-богатите вече се снабдяват с воблери за по 13-30 лева, но може ли всеки да си позволи пластмасовката, за да привлича балъка да кълве по-настървено? Хищните риби обичат подобни залъгалки, но е скъпа изкуствената риба, каквото и да се говори.
Нури е градско момче и от малък е разбрал, че най-хубавият риболов става край реката. И без това в нашия край почти няма къде другаде да се практикува. Водите са бързи, променливи и изискват различни умения. Е, и шесто чувство, защо не, за да намериш онова място, където няма течение, а и да си измайсториш такава стръв, на която да клъвне най-яката риба.
„Никой не си издава мястото, където е наловил най-много риба, тайна е захранката за шарана, да речем”, отбива атаката Нури. А бе, блъфиране му е майката, почти като в покера. Казват, в мътната вода също се хващало риба. Но май се отнася само за политиката, поне според българската практика. Бистрота му е майката! И интернет не може да ти помогне със съвети, ако не ти иде отвътре. Не ти ли „тръгне”, върви после обяснявай как слънцето пекло като за световно, а вятърът духал, ама в платната на съседа.
„Най-хубаво е, когато дават футбол по телевизията, защото тогава мачаджиите си остават вкъщи и за нас, дето не се интересуваме от спорт, остава по-голяма възможност за изява с въдиците”, изненадва ме в гръб професионалният крояч. Дето уж риболовът му бил просто хоби, а гледай какви неща забелязва? И за какво си говорят рибарите, тихо де, за да не уплашат рибата? За жени, естествено. Дали обаче и за тях послъгват, всъщност преувеличават, както за случките с рибите, какви голееееееееееми са ги изловили? Нури и по този въпрос е категоричен: „Не познавам рибар, който не си украсява случките...”. Защо ли? Ами да се ядоса колегата, да се тюхка и да се кани, че и той ще си натовари каруцата, ама някой друг път. Истината е, че изтърваните риби на практика са...най-големи.
Рибари твърдят, че риболовът край язовири също не е за подценяване, защото има други предимства. Напоследък и крещящия недостатък: арендаторите или концесионерите хич недолюбват въдичарите, макар и да им плащат, първо за правото да си мятат такъмите, после и за улова. Колко му е, храниш рибата в петък вечерта, и в събота тя „спи”, хич не й е до захранки.
Накрая остава само удоволствието от съприкосновението с майката природа. Да му мисли жената вкъщи, защото като всяка домакиня очаква нещо да влезе в тенджерата или в тигана. Изобщо не й е притрябвал мъж, изпохапан от комарите, навъсен, премръзнал или слънчасал. И омърлушен от липсата на успех в поредния ден за риболов. Когато, въоръжен с „хубава пръчка” в ръка, за теб времето спира. И само плясъкът на водата в реката има значение. В унес си. Той те вкарва в равновесие, за да имаш сили и на другия ден да се потопиш в морето от делнични проблеми, които трябва да решаваш с цената на своето спокойствие.
Сто силистренци се тестваха за ХИВ/СПИН
Сто силистренци си направиха анонимен и безплатен тест за ХИВ/СПИН в мобилния кабинет на РИОКОЗ – Варна, който на 2 декември бе в Силистра по покана на общината и в рамките на АНТИСПИН кампанията „Бъди разумен! Изборът е твой!”.
Средната възраст на изследваните е около 30 години. Най-младият е 16-годишен, който заедно с родителите си е отишъл в подвижната лаборатория. Най-възрастният изследван е на 66 години.
В Силистра за първи път пристига мобилен кабинет за безплатно и анонимно изследване за ХИВ/СПИН по инициатива на Силистренска община и благодарение на фондация „SOS - семейства в риск”. В страната работят 19 кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН, които работят по метода Елайза (ELISE) и предоставят резултата до 5 мин. след вземане на кръвната проба. В Силистра безплатни изследвания за ХИВ се правят в РИОКОЗ, а срещу заплащане – в лабораторията на ДКЦ.
В рамките на приключилата кампания, посветена на 1 декември – Световния ден за борба срещу СПИН, са раздадени над 2000 образователни брошури и лентички – символ на кампанията, обучени са 40 младежки лидери, работещи по програмата „От връстници за връстници” за превенция на ХИВ/СПИН и полово предавани болести, съобщи Веска Иванова, експерт по детско и училищно здравеопазване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар