Вчера народният представител от БСП – Силистра, Антон Кутев зададе публично първите четири въпроса към областния управител д-р Владимир Янков. Месец преди това депутатът Кутев се закани, че всяка седмица ще пита областния управител на Силистра за определени проблеми, които според него трябва вече да бъдат разрешени, но все още няма яснота по тях.
„Питането е внесено в писмен вид официално и в Областната администрация по надлежния ред“, заяви пред местни и национални медии Антон Кутев.
Той оповести своите въпроси към губернатора на поредната си пресконференция, като подчерта, че се съмнява, че ще получи отговор. «Но пък за сметка на това ще продължа да задавам въпроси за конкретни неща, свързани с област Силистра»- допълни Кутев.
Въпросите на Антон Кутев към областния управител на Силистра д-р Владимир Янков са следните:
1. С кои министри и отговорни длъжностни лица проведохте срещи за осигуряване на средствата за вече извършените дейности по инфраструктурни и социални проекти в общините на Силистренска област? Напомням Ви за проекти по „Красива България“, СИФ и ОП „Регионално развитие“ в общините Тутракан и Ситово, по които са направени разходи на стойност над 2.5 млн. лева от законно избраните изпълнители и не са преведени средствата от страна на държавата, чийто представител в региона сте Вие.
2. По информация от Министерския съвет, Вие сте изпратили становище, с което изразявате несъгласие с решение на предишното правителство на Република България, относно предоставянето на пристанище Силистра за стопанисване и управление от община Силистра. Какви са мотивите Ви за това становище?
3. Какви са основанията Ви да не оспорите в административен съд решение на Общинския съвет в Силистра за назначаване на лидер на политическа партия „Атака“ и бивш заместник-кмет за контрольор в общинско дружество? Според Вас има ли конфликт на интереси при назначаването на този служител и спазени ли са процедурите при гласуването на заплатата му?
4. След решение на министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов да се ограничи раздаването на коледни добавки на служители от администрацията, Вие ще разрешите ли раздаването на такива на служители в областната администрация и какви средства имате възможност да осигурите за това?
На срещата Кутев подчерта, че е подготвил и парламентарно питане за неизплатените суми по Социално-инвестиционния фонд.
Според народния представител в национален мащаб по линия на този фонд неразплатените проекти били около 30 за десетки милиони лева.
„Когато получа отговорите от д-р Владимир Янков, ако изобщо ги получа, веднага ще информирам обществеността на Силистра за тях“, обеща още народният представител.
Как да извикаш Господаря на реката
Над 6000 туристи са посетили уникалния Музей на дунавския риболов и лодкостроене в Тутракан през 2009-а
Любомир ДОБРЕВ
Българските туристи са на път да преоткрият за себе си нещо уникално - Музея на дунавския риболов и лодкостроене в Тутракан. Оказва се, че въпреки икономическата криза и свитите до минимум разходи на българските семейства, настоящата година се превърна в рекордьор по туристически интерес. Над 6 000 души са изкачили стълбите и са прекрачили прага на музея, за да се запознаят с изложеното тук. Вярно е, че за да се поддържа този интерес, има един движещ мотив – музеят е включен в книгата на
100-те национални обекта, където се бият печати.
Но въпреки това, според конюнктурата на времето, все повече българи решават да се запознаят с онези обекти в татковината, които ни правят уникални и неповторими в общата европейска къща. А Музеят на дунавския риболов и лодкостроене, посветен изцяло на тези дейности, е единствен в Европа. В него има над 3000 експонати. Създаден е преди 54 години от известния тутракански краевед Рачо Змеев.
Любопитен факт е, че музеят е разположен в първата градска баня на Тутракан и това по своеобразен начин го прави уникален. „Водното” минало обаче е станало част от днешните проблеми на музея. Влагата сега се връща обратно и поврежда експонатите, направени от коноп, памук, кожа, дърво. Налага се реставраторът да работи непрекъснато, за да съхрани по-уязвимите предмети. Очевидно ремонтът е повече от необходим.
Така с усърдната работа на общината е подготвен и успешно защитен проект на стойност 250 хил. лв. Освен цялостен ремонт с поставяне на изолация, ще се смени ел. инсталацията, ще се монтира отопление и специална аспирация. Ще се преекспонират предметите и ще се премахнат витрините. Според уредника в музея Величко Атанасов стъклените витрини са дори опасни за гостите. Освен това за посетителя е много по-ценно и вълнуващо, когато може да докосне предмета, да усети материала и изработката. Затова при преекспонацията ще се заложи повече на откритата подредба, без витринни стъкла.
Най-старите предмети в музея са глинени тежести и прешлени от риба, дошли до нас още от къснокаменната епоха. Мрежи, такъми, тежести, куки и различни други рибарски принадлежности са събирани по най-разнообразен начин, но най-вече чрез дарения на стари рибари. Всъщност това продължава и днес. Често възрастни хора, прекарали живота си край реката, даряват предметите, осигурявали им доскоро поминъка. Те се отказват или защото вече не са в първа младост, или защото рибата е намаляла в реката. Мнозина се освобождават от рибарските си принадлежности, защото в занаята навлизат нови, много по-модерни уреди за риболов.
Важно дарение е направила и Агенцията по рибарство и аквакултури. Вместо да бъдат изгорени, иззети от бракониери рибарски мрежи са попълнили отдела за съвременен риболов. По този начин на музея няма да му се налага да отделя пари от оскъдния си бюджет да ги купува. Тук могат да се видят и така наречените “кармаци”, които доскоро се използваха за риболов, но вече са забранени. Това са куки, които се поставят на метър от дъното на реката и върху които се нанизват едрите моруни, дошли от Черно море да си хвърлят хайвера тук. Поради многото разпорени риби и жестоката смърт, която следва, кармаците са забранени за улов след влизането ни в ЕС.
Музеят обаче има какво да предложи като помощ и на днешните, въоръжени с модерна екипировка рибари. През лятото някои от тях дори са посетили експозицията и са поискали да бъде изкарана една от мрежите, която вече не се произвежда, да й вземат размерите, за да могат
да направят подобна. Защото се оказва, че е много удачна за ловене на едри риби, а в момента подобна мрежа няма къде да се намери. С други думи, поискали са да я съживят. В този случай, ако не е бил музеят, те нямало как да получат информация за начина й на изработване и употреба в реката.
Сред „топ експонатите” в Музея на дунавския риболов и лодкостроене обаче първото място се дължи на кльонка.
„Тази на пръв поглед проста дървена треска върши незаменима работа и оня, който я измислил някога, е бил гений”, твърди музейният уредник Величко Атанасов. Защото само с кльонка можеш да накараш едрите сомове, „господарите на реката”, които си стоят на дъното, да се вдигнат и да дойдат на повърхността. Как става това ли? Първо, рибарите трябва да са трима-четирима поне и да са дошли до средата на реката. После един от тях взема дългата педя и половина дъсчица и удря с нея по гребена на вълната. Има специална техника за това – удря се три пъти, един път се пропуска. Самият звук кара големите сомове да дойдат до повърхността. Тогава на няколко метра от лодката се хвърля такъма със стръвта. Така е уловен и сома-рекордьор - 285-килограмово „водно прасе”.
Никой досега не може да даде категорично обяснение на причината, поради която сомовете се задействат от този плясък на кльонка. Да не пропуснем – това става само през размножителния период на рибата, когато сомът не яде. Тогава кое го кара да се вдигне от дъното, ако не е звук на евентуална плячка?
Най-голямата риба, хващана по река Дунав, и за която в музея се пази снимка, е 393-килограмова моруна. Гигантът е бил уловен при с. Връв през 1942г.
С времето Музеят на дунавския риболов и лодкостроене ще бъде преоткриван все повече като най-забележителното и оригинално място, където можеш да се запознаеш с речния поминък на добруджанските хора.
Читалищата в Силистренска област и празничният календар в Крайдунавска Добруджа
Йордан ГЕОРГИЕВ
Читалищната дейност в Силистренска област има традиции вече близо 150 години. За нея свидетелства и до днес богатият календар на празниците, организирани, за да отличат всяко село едно от друго.
Сред тях най-ярки са поне 15 прояви: „Пролетни игри и песни”–преглед на читалищните фолклорни състави на различните етноси; Регионалният събор на турския фолклор; събори в Дулово, Главиница и община Ситово; Регионалният фолклорен фестивал на третата възраст “Върбино” в Уловско; Ден на град Алфатар и празник на житото и хляба в едноименната община; “Иширково пее и танцува”, което на практика е фолклорен събор на самодейните колективи от Североизточна България; “Коледарско надиграване” - областен фестивал с 14 издания, като поредното е на 19 декември.
“Песните на Димитрина Кунева” е регионален конкурс за изпълнители на добруджански народни песни. “Славеи на Добруджа-песните на Васила Вълчева” е регионален преглед за индивидуални изпълнители на добруджански фолклор. Съборът на ромите от Крайдунавска Добруджа се провежда на 8 април в село Калипетрово. Пак там – „Кукерско надиграване” (национален фестивал с международно участие от 20 години) „Празник на кукерите и маските” има в село Айдемир и се провежда от близо 30 години). „Земята и хората” се нарича фолклорният събор в село Бабук. „Ветрен посреща ТИД, международна регата по река Дунав” е една от най-оригиналните и представителни прояви в региона. Празник на любителските творчески колективи се провежда в град Тутракан (от 50 години насам навръх празника Цветница). “Коледен арт фест” има в Силистра, а съборът „С песни, танци и посни китки” - в село Алеково.
На над 115 години е НЧ „Йордан Йовков” в град Алфатар и разполага с една от най-добрите бази в региона. Стопанисва и Добруджанската къща, посещавана всяка година от повече от 5 000 туристи от цял свят. Голямо е читалище „Пробуда” в село Алеково. Общо 8 са читалищата в общината: в селата Васил Левски, Цар Асен, Чуковец, Бистра и други, в които се работи по съхраняване на фолклора на българи, турци и роми.
браЧиталищата от областта обикновено са участници и съорганизатори и в най-големите 10 културни мероприятия в областта, провеждани в Силистра: Международният детски танцов фестивал; Рок фестът „Дунав сешън”, Ретро фестивалът „Дунавски спомени”; Международната театрална лаборатория „Ян Бибиян”; Пролетните дни на културата; Международният конкурс за изпълнители „Звезди над Дунав”; 100-годишният събор на хоровете от крайдунавските страни; Националният пленер за живопис и пластика и др. В Тутракан е традиционният конкурс за певци - „Речни ноти”.
Още: в Силистра професионален театър има от 65 години, а самодеен - в Алфатар и в Дулово - вече над 5 десетилетия.
19 са читалищата в община Силистра (2 от тях в града – вековното НЧ „Доростол” и НЧ „Св. св. Кирил и Методий в кв. „Гагарин”), а други 3 са в село Айдемир (най-голямото село в България). Повечето от тях разполагат със собствена материална база и средно са с по 2 самодейни състава. В Калипетрово, заедно с църквата, читалище „Пробуда” има свой Духовен дом с етнографска изложба. Музей на риболова има читалището в село Ветрен. В община Тутракан културната дейност се осъществява от 12 читалища, като най-голямото - НЧ „Никола Вапцаров, е в града и е от
Читалищата в другите села са създадени след
С изложба представиха наградените рисунки от конкурса „Децата и бялата олимпиада – Ванкувър
С изложба от наградени творби вчера в Силистра завърши Националният конкурс за детска рисунка „Децата и бялата олимпиада – Ванкувър
Организатори на конкурса са силистренската фондация „Ян Бибиян”, Центърът за работа с деца и читалище „Доростол” в крайдунавския град с подкрепата на Министерството на образованието младежта и науката и Министерството на физическото възпитание и спорта.
За конкурса са изпратени 1044 рисунки от 74 населени места от 24 области на страната. На изложбата са представени 60 наградени творби.
Според председателя на фондация “Ян Бибиян” Кръстьо Младенов за осигуряване на наградите са съдействали министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и премиерът Бойко Борисов.
Министър Нейков изпрати и поздравителен адрес до учасниците в конкурса. Поздравителен адрес бе получен и от посолството на Канада със седалище в Букурещ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар