Бр.161/28 септември 2009 г.


Митко Костадинов:
Преобладават жалбите за дискриминация на работното място

Митко Костадинов e регионален представител на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Завършил е специалност „Социология” в СУ „Св. Кл. Охридски” и „Стопанско управление” в РУ „Ангел Кънчев”, работил последните години в Общинска администрация -Силистра, женен, със син-студент.

Регионалното представителство на Комисията за защита от дискриминация функционира в област Силистра от лятото на тази година. Офисът се намира на ул. „Добруджа” 27 /сграда на Областна управа/. На териториите на общините ежемесечно ще се организират приемни, предварително разгласени от местните власти. Добре е да се знае, че във всяка община има определен от кмета служител за контакти с КЗД и регионалните представителства.

Всеки, който бъде обект на дискриминация или бъде третиран различно във възможностите си да участва в обществения живот, може да сезира Комисията чрез адресирана до нея жалба, разясни Митко Костадинов.Жалбите или сигналите се подават само писмено. Те трябва да съдържат пълни данни за подателя, описание на случая и конкретните искания към Комисията. Когато са написани на чужд език, задължително се придружават с превод на български.Производството, което се образува от Комисията, е безплатно.Жалби и сигнали към Комисията могат да бъдат подавани към централният й офис в София или към регионалното й представителство в Силистра. Интернет-сайтът на Комисията е: www.kzd-nondiscrimination.com, а електронната поща на регионалното представителство: silistra.kzd@kzd.bg.

- Г- Костадинов, толерантно ли е българското общество към различните хора?

- Поради географското положение на България и исторически сложилите се условия за развитие на различните етноси, които я населяват, считам, че тук се е създала особена толерантност към различността. Това например може да се усети и по отношението на хората към празничните системи на различните етнически и религиозни социални групи, особено в по-малките населени места.

- А как е в другите държави?

- Приемането на Закона за защита от дискриминация е важен момент в сближаването на българското законодателство с международните и най-вече с европейските стандарти в областта на равенството и равното третиране. Според нашите и международните експерти българският закон, изработен на основата на опита на другите и избягване на допуснатите недостатъци, е по-добър в много отношения. Например изчерпателното описание на признаците, по които може да съществува пряка или непряка дискриминация. В някои страни от Централна и Източна Европа едва сега се приема подобно законодателство.

- Трябва ли да има специално обучение по антидискриминация? Например в училището да има часове, в които да се възпитава разбиране към по-различните.

- Определено трябва да има обучение по недопускане на дискриминация и равно третиране. Първи стъпки в тази насока са разяснителната и популяризаторската дейности, започната от регионалното представителство на КЗД. Съвместно с Регионалния инспекторат такава ще се проведе и в училища на територията на областта.

- Какви жалби досега сте разгледали в областната Комисия за защита от дискриминация?

- В няколкото жалби и сигнали, получени досега, се изтъкват предимно битови и лични проблеми, които са извън третираните в Закона за защита от дискриминация. Въпреки това всяка жалба или сигнал получава компетентен писмен отговор от юридическия отдел на комисията.

- Какъв тип са най-често срещаните жалби, свързани с работното място на хората?

- Разпространено е съобщение, в което се казва, че Комисията за защита от дискриминация започва проверки на Бюрата по труда заради сигнали за неравно третиране. Работна група, в която ще участват представители на комисията, Агенцията по заетостта, синдикатите и работодателски организации, ще извърши проучване дейността на Бюрата по труда в страната. Постепенно се оказва, че дискриминацията по признак право на труд измества останалите водещи признаци.

- В България масово хората вярват, че мъжете и жените са равнопоставени и че на практика проблемът за половото равноправие отдавна е решен. Така ли е в действителност?

- Равноправието по пол е залегнало в редица закони, регулиращи обществените отношения. Законът забранява дискриминацията по много признаци, от които полът е един от водещите. Друг е въпросът, че поради някои наслоения от миналото все още съществува неравно третиране на мъжете и жените в редица области.

- Какво в обявите за работа може да се приеме за дискриминация?

- По-лесно е да се каже какво по смисъла на закона не представлява дискриминация в обявите за образование и работа. Това са различното третиране на основата на религия или пол при религиозно образование или обучение, определяне изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа, изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, както и други положения, залегнали в закона.

- Работодателите наясно ли са как могат да си навлекат неприятности с отношението към служителите си?

- Съществува цял раздел, определящ защита при упражняване правото на труд. Най-общо там се казва, че работодателите трябва да осигурят на своите работници и служители както еднакви условия, така и равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд без оглед на пол, възраст, религия и другите признаци за дискриминация. Прочее, според изискването на закона, работодателят трябва да постави на достъпно за всички място текста на закона.

- Какви са минималните и максималните санкции за дискриминация?

- Предвидени са принудителни административни мерки, като даване на задължителни предписания или спиране изпълнението на незаконни решения. Наказателните разпоредби предвиждат глоби от 250 до 2000 лв. за физически и 2500 лв. за юридически лица. При неизпълнение решение на комисията или съда наказанието е глоба от 2000 до 10 000 лв. Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на решение нарушението продължава, се налага глоба от 5000 до 20 000 лв.

- Как един човек може да разбере дали е жертва на дискриминация?

- Като посети регионалния офис на комисията за защита от дискриминация или организираните приемни, където може да получи компетентна консултация. При решение за сезиране на комисията саморъчно се попълват жалба или сигнал и декларация по образец. Тези документи се представят пред органите на комисията в София, където се взема решение за образуване на производство.

Предимствата за сезиране на КЗД са преди всичко късите срокове, в които се получава компетентен отговор или се провежда производство, а също и неносенето на финансови ангажименти от жалбоподателя.

- Какво бихте си пожелали в перспектива?

- В регионалния офис на КЗД да постъпват възможно по-малко жалби. Това ще бъде сигурен индикатор, че в област Силистра има толерантно отношение и равно третиране към всички граждани и дискриминационните практики са сведени до минимум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар