Бр.6/12 януари 2010 г.

Машина почти откъсна ръката на 35-годишен работник в силистренска фирма

 

Вчера сутринта автоматизирана машина почти откъсна ръката на 35-годишен работник в силистренската фирма „СИМАК” ООД.

Операцията по възстановяването й е продължила няколко часа и според хирурзите е била успешна.

Злополуката е по вина на работника, е констатацията при първичната проверка на експерти от дирекция „Инспекция по охрана на труда” в Силистра и работодателят няма вина.

По предварителна информация причина за тежкия инцидент е детайл, попаднал в машината, и опита за отстраняването му от страна на пострадалия впоследствие.

За миналата година в Силистра са били регистрирани 27 трудови злополуки, от които две с летален изход при ПТП, а други две са довели до трайни увреждания.

 

 

Държавата съкрати сроковете за общинските бюджети

 

По закон общинските бюджети се приемат до 45 дни след обнародване на Държавния бюджет в Държавен вестник. Правителството обаче е разпоредило, че 45–те дни се броят от приемането му в парламента.

Това означава, че до 29 януари българските общини ще трябва да са гласували своите бюджети, за да не се стига до налагането на фискални санкции и спиране на възнагражденията на общинските съветници до приемането му.

Срокът е изключително кратък, коментира финансистът на община Силистра Милен Пенчев. От вчера са започнали вече срещи с отделните дирекции и поделения на администрацията, и с второстепенните разпоредители. Изключително интензивна ще бъда подготовката на общинския бюджет. Процедурите, които съпътстват приемането му, са годишният отчет за изпълнение на бюджета за миналата година, изработване и гласуване програма за управление на общинската собственост, приемане и на актуализирана антикризисна програма и публично обсъждане на Бюджета за 2010 година.

Тази година отпадат 10-те процента резерв и общината ще получи на сто процента държавната си субсидия. Тя обаче ще е в размер, отговарящ на 90-те % от миналата – а именно, 18 583 000 лв. Девет милиона лева по предварителни разчети ще са местните приходи, коментира Милен Пенчев.

От няколко години една и съща е стойността на средствата, които правителството отпуска за общинската пътна мрежа – 226 000 лв.

Към днешна дата на 4 млн. лв. възлизат неразплатените задължения, а на 2 млн. лв. – просрочените.

Очаква се антикризисните мерки да доведат до оптимизиране, дори и до съкращаване на дейности, заяви зам.-кметът по финансовите въпроси Милен Пенчев.

 

Сирена смути съня на силистренци

 

Вой на сирена на “Гражданска защита” вчера наранина наруши съня на силистренци. Съоръжението е монтирано върху сградата на местна банка в центъра на града. Повреда обаче го задействала някъде около 6 часа. Веднага на тел. 112 завалели обаждания на уплашени граждани, едновременно сигнализиращи за воя и искащи повече информация. Най-малко 20 минути били необходими, за да бъде открита повредата и спряна сирената. Според силистренци, живеещи и в най-отдалечените квартали, близки до румънската граница, сирената се чувала ясно и отчетливо. «Виеше не на вълни, както обикновено при пробите или на 2 юни, а постоянно», твърди библиотекарка от краен квартал. Част от гражданите обаче объркали звука с този, издаван от строителни машини, асфалтиращи пътища, поради което не се впечатлили особено. “Късо съединение от влагата и дъждовете през последните дни е най-вероятната причина за повредата», казват от «Гражданска».

 

Само в Дулово закриват едно болнично отделение

 

На 20 януари предстои болниците да разпишат договорите си със здравната каса. На тази база остава и дейността им, включително и в отделенията като техни основни звена. Какво е положението в област Силистра, където, както е известно, имаме две общински болници – в Дулово и Тутракан и една областна – в Силистра.

Д-р Даниела Костадинова – управител на МБАЛ – Силистра АД : «Няма да закриваме отделения. 25 са в момента, толкова и остават». Сезгин Галиб – председател на ОбС – Дулово, за МБАЛ Дулово ЕООД: «Закриваме само вътрешно отделение. Остават 5 отделения. Акцент в развитието на болницата ще бъдат «Спешно» и «Неврология», но ще поддържаме още «Хирургия», «АГО,», «Физиотерапия», «ОАИЛ» и «Детско». Решение предстои да вземем на заседанието на съветниците на 19 януари.» Остават 6 отделения в МБАЛ - Тутракан ЕООД, колкото са и понастоящем, съобщиха от ръководството на болницата.

 

 

В Силистренска област произведената пшеница за 2009 г. е близо 200 хил.тона

Последните сделки за продажба на пшеница в областта са били на ниво 250-300 лв. за тон

 

В границите на 20-25 лв./дка средно е размерът на изплащаната рента в Силистренска област. Това информира Иван Ганев, председател на Съюза на земеделските кооперации в област Силистра. Произведената пшеница от реколта 2009 за областта е 199 000 т. Делът на земеделските кооперации в това производство е около 40 %. Те произвеждат около 50-60 000 тона зърно средногодишно, каза Иван Ганев. Последните сделки за продажба на пшеница в областта са били на ниво 250-300 лв. за тон без ДДС. Трудно се е раздвижил пазарът на слънчогледа, но са били извършени продажби като цената е достигнала до 500 лв. за тон. В Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра не са имали проблеми с реализацията на царевицата, благодарение на стабилните договорни отношения с разградска фирма. Раздвижване при продажбата на царевица е имало в края на годината при ниво около 220 лв. за тон.

За януари най-важно е подхранването на есенниците - пшеница, ечемик, рапица, поясни Иван Ганев. През тази година земеделските кооперации в Силистренско са засели повече площи с рапица, тъй като култура се продава рано и стои добре на пазара, твърди той. За да се посрещнат разходите по пролетните мероприятия за есенниците за декар, ще са нужни близо 25-35 лв. За пролетните култури за семена, торове, обработка, вложените разходи ще достигнат до 60 лв. за декар, уточни Ганев.

www.agro.bg

 

 

Тутракан e предпочитан център на родилната помощ 

Болницата в Тутракан е едно от двете общински болнични звена в област Силистра заедно с „посестримата” си в Дулово. МБАЛ - Тутракан ЕООД е официалното й наименование. Помещава се в над 50-годишна сграда, постепенно възстановявана и ремонтирана през последните десетина години, включително и по международни проекти, сред които и два на Световната банка.

Шест са стационарните отделения в болничното заведение. Отделение по анестезиология и интензивно лечение също е на разположение в него. Около 5 000 пациентите се регистрират в болницата всяка година, независимо от проблемите в лимитирането от страна на Здравната каса.

„Граждани на Румъния все повече са сред кандидатите да станат пациенти на тутраканската болница”, твърди д-р Светлана Петкова, управител на болницата, педиатър и специалист по здравен мениджмънт.

„Болницата е една от малкото общински в страната, в която всяка година се раждат близо 500 деца”, каза д-р Любомир Бойчев, началник на отделението по акушерство и гинекология.

Повече от 2/4 от родилките идват в Тутракан по своя воля, включително и от други медицински райони на страната.        Създадени са условия новородените да са в една стая с майките си денонощно. Жените са сами в стая със самостоятелен санитарен възел. Случва се да настаняват и по две родилки в едно помещение. Централно парно има в стаите, както и възможност за допълнително отопление във всяка от тях.

Местният „Ротари клуб” чрез президентската инициатива „Българска Коледа” закупи през 2008 година нов кувьоз. Други 4 отпреди са на разположение, но са по-стар тип. И миналата година ротарианците спонсорираха болницата за нова реанимационна маса за новородени.

Добрите условия, квалифицираният екип и отношението на персонала към пациентите в болницата привличат пациенти за изследвания и оперативно лечение. Несъвършенството на механизмите за финансиране на общинските болници води до финансов дефицит - недостатъчно финансиране на дейностите по договор с РЗОК, невъзможност на общините да подпомагат със субсидии собствените си болници и др.

„Дойдохме тук, защото от познати разбрахме, че ще получим добро обслужване и внимание, предстои само след ден да ни изпишат”, обясняват най-често доволните пациенти. Над 1 500 са операциите, правени в Тутракан всяка година. Методи като ендоскопии/лапароскопии и хистероскопии се прилагат в болницата вече 8-9 години. На практика вече рутинни са „безкръвните” операции. 2 са лапароскопските апарата, 1 - хистероскопският.

Сред новата техника е и спиралният скенер за компютърна томография, закупен преди 2 години. От същия тип трябва да има болница у нас. „Компютърният томограф е изплатен със средства на болницата”, обяснява шефът на рентгенологията д-р Камен Калинов. Той смята също, че болницата би могла да увеличи потока пациенти от Румъния, защото там цените на някои услуги са 4 пъти по-скъпи, сравнени с тези у нас. Ехография на коремни органи струва при румънците 80-90 лева, а 20 – у нас. Реално един „наш” скенер е колкото ехография в северната ни съседка.

„Ултразвуков скалпел”, т.е. апарат за хемостатично рязане на тъкани, в операционния блок е друга гордост на болницата. Апаратът намалява кървенето и следоперативното възстановяването става по-бързо. За съжаление, по закон общинските болници нямат право да съхраняват кръв и кръвни продукти. Понякога се праща транспорт за доставка на кръв от Силистра по 4 пъти на ден, когато има непланови операции.

Наети чрез конкурси фирми изпълняват немедицинските дейности, довели до съкращение на 50 души от немедицинския персонал. 10 пъти са намалели разходите за транспорт, откакто се ползват таксиметровите услуги.

Болницата в Тутракан плаща стипендии на свои кадри, за да получат специалност и да се върнат да практикуват в родния си град. В момента са двама лекарите, сред които и патоанатом, специализиращ в медицинския университет във Варна. Стипендианти на лечебното заведение са и студент по медицина, рентгенов лаборант и две медицински сестри. Община Тутракан е предоставила жилища за лекарите, дошли да работят тук от Разград, Силистра, Варна и Шумен.

От общината през 2009 година по волята на съветниците в Тутракан са получени 39 хил. лева и 10 тона нафта. Два заема изплаща болницата през последните години към банки, за да се удържа положението.            

 

Два проекта в Главинишка община са одобрени по програма “Глобални библиотеки”

 

Проектите на читалище „Хр. Ботев” в гр. Главиница и читалище „Просвета” в с. Ст. Караджа са одобрени по програма “Глобални библиотеки”, съобщиха от Главинишка община.

На 21 декември м. г. Общинският съвет в Главиница взе решение за споразумение за сътрудничество между Общината, Министерство на културата, Програма на ООН за развитие и читалища на територията на общината.

На 11 януари бяха подписани споразуменията за сътрудничество между общината и председателите на съответните читалища.

 

 

Клуб “Традиция”подготвя възстановка на сраженията край Силистра по време на Кримската война

 

Толстой може отново да се “върне” в Силистра благодарение на идеята на силистренския клуб “Традиция” за възстановка на сраженията край Силистра по време на Кримската война,съобщи председателят на клуба Валентин Петков.

Младият Лев Толстой единствено тук стъпва на българска земя по време на обсадата на Силистра през Кримската война през 1854 година. Той е офицер за свръзка. Тогава Толстой е едва двайсет и шест годишен. През юли 1854 година, когато обсадата е прекратена, той пише до брат си, че това е прието като истинско нещастие. От Силистра великият писател заминава за Севастопол, където се раждат известните “Севастополски разкази”. Запазена е и легенда за романтична връзка на Толстой с девойка от Алфатар.

Членовете на клуба в Силистра са само седем души. Но те разчитат и на помощта на националното дружество “Традиция”. Силистренци също са участвали в такива възстановки, една от които са сраженията на връх Шипка.

Клубът предлага на общината да поддържа и паметниците на загиналите във войните за национална независимост. А на Трети март членове на клуба ще обходят училищата, за да поговорят с децата за преживените от народа ни исторически превратности.

Сред уставните ангажименти на членовете на клуба са да се подпомага дейността на музеите, да се обогатяват съществуващи фондове и изложби, да се осъществява тясно сътрудничество с държавни и обществени организации. Силистренци искат да създадат свой специализиран фонд от литература и предмети. Обмислят се възможностите за организиране на прояви от регионален, национален и международен характер.

В събота силистренци участваха в проявите по случай десетата годишнина от създаването на регионалния клуб „Ангел Кънчев” към Национално дружество „Традиция”, който отбеляза своята 10-годишнина с шествие из Русе. Русенци са “кръстници” на силистренския клуб и са помогнали за неговото създаване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар