Бр.166/5 октомври 2009 г.

Полицаи изнасят “десетминутки” в училищата

Десетминутни беседи ще изнасят служители на полицията в училищата. Това съобщи за в. “Дръстър ПРЕС” Радостин Върбанов, началник-сектор “Опазване на обществения ред и превенция” към РУ на МВР – Силистра.

Т.нар. “десетминутки” са с една основна тема – правилата на движение по пътищата и безопасността. Целева група са децата от първи до четвърти клас. Идеята е да се предприемат адекватни мерки срещу пътния травматизъм.

Превантивните десетминутни лекции са договорени с Регионалния инспекторат по образование и ще текат както през първия, така и през втория учебен срок.

Беседите са част от акцията “Децата тръгват на училище”.

Реалността е по-страшна от криминалната хроника по радиото

Ленар НУРИ

Когато слушаме за наркомани-тийнейджъри, винаги се запитваме: “Тия деца родители нямат ли? Винаги мисълта ни се прехвърля върху контрола у дома, върху взаимоотношенията деца- възрастни, но го правим някак по навик. Когато обаче с очите си видим захвърлените спринцовки, горените станиоли, цигарените кутии и бутилките от алкохол- тогава сякаш изтрезняваме. Сблъсъкът с разхвърляните парцали, превърнали една изоставена сграда в убежище за бездомници и сборище на наркозависими ни кара по съвсем друг начин да погледнем на живота. Не на онзи химеричния, където всичко е цветя и рози, а на този, от който сме част и ние.

Животът, който преминава не само по съседната улица, но и по нашата.

До преди седмица се разхождах спокойно и не подозирах, че зад изоставените стени на бившето детско отделение и ДИКО е толкова страшно.

Откритият урок на тема “Безопасни ли са наркосборищата в Силистра и какви наркотични вещества употребяват нашите деца” , организиран от инспектора в “Криминална полиция” при ОДМВР - Силистра Милен Маринов и Ирена Мърова от Детска педагогическа стая, отвори не само моите очи, но и този на присъстващите родители, учители и ученици.

Казват, че наркотиците затрудняват паметта, замъгляват съзнанието ... и накрая убиват. Делят ги на леки и тежки, на "безопасни" и смъртоносни. Някои се пушат, други се приемат през устата или през носа, а трети - под формата на венозни инжекции. Естествено на всички нас това ни е известно. Но колкото и да е запознат човек на теория с наркотиците, той усеща пагубния им ефект едва когато се сблъска с тях.

Затваряме очите си и не искаме да разберем, че проблемът е сериозен и тревожен, обхващ все по-голяма част от младежите. Цялата злоба, цялото презрение, всички негативи, и без това натрупани поради други проблеми в обществото, някак си съвсем лесно се насочват към жертвите на наркотиците. Не осъзнаваме, че зависимостта към наркотици е една болест, която е хронична, с неизвестен край. Една изкуствена болест, която ликвидира хора, без да пита дали са на 16 или на 66 ....

Силистра е малък град. Това обаче не ни прави изключение. И тук подрастващите са потенциални жертви на дрогата.

Не вярвам обаче, че ще се намери и един, който с ръка на сърцето да признае, че е подминавал проблема. Когото и да попитате, всеки ще ви говори за това колко опасни са зависимостите.., Слагам и себе си в това число. В същото време обаче, признавам, че съзнателно съм избягвала да мисля за тях - „различните”. Винаги съм си казвала: – “Това няма да се случи на моето дете! Вярвам, че не съм единствената, която е приемала нещата по този начин. Но сигурно съм от малцината, които си признават.

Ако обаче се сблъскате с т.нар. “Extreme” - 1 и 2. - така полицаите са именували двете изоставени сгради,...неминуемо нещо ще се обърне във вас. Ще настръхнете и ще се опитате да намерите отговор на безброй въпроси: “Как сме допуснали това да се случи под носа ни? Чии са тези деца? Няма ли кой да се погрижи за тях? Къде сме били ние, защо не сме обърнали внимание?”…и т.н.

Следите са много, ние обаче като следотърсачи в обществото още не сме усвоили всички житейски уроци.

“Проблемът е много актуален от години наред, но вече стана и много тревожен”- сподели Милен Маринов и допълни, че безотговорността на обществото, на институциите, на държавата, които с бездействието си “спомагат” за наличието на подобни сборища, ще доведе до увеличаване броя на наркозависимите в Силистра.

Ето ги и цифрите:

2003 г. - 9 следствени дела срещу 7 лица за съдържание на наркотични вещества

2004 г.- 13 следствени дела срещу 19 лица

2005 г. 14 следствени дела срещу 22 лица

2006 г. – Започват полицейските производства, тъй наречените дознания.

- 16 досъдебни производства срещу 17 лица

2007 г. 9 досъдебни производства срещу 11 лица

2008 г. - 17 досъдебни производства срещу 19 лица.

От началото на годината до 30 септември органите на полицията в работата си са образували 30 досъдебни производства срещу 33 лица за притежание на наркотично вещество.

Понякога те /цифрите/ като че ли говорят най-добре. Няма смисъл да ги анализираме. Те са вече факт. Трябва обаче да помислим за това догодина по това време те да са различни.

Какво е накарало едно 16-годишно дете, в разцвета на живота си, да посегне към “това”, кое го е подтикнало да търси “спокойствие” в лапите на чудовището-наркотик - неразбирането на любимите му хора, несподелената любов или недобрата комуникация между родителите му?! Кой ли е младежът, които си е излял душата върху белите плочи в зала “Extreme”- 2, а не е се е облегнал на рамото на любимия човек и не му е казал на пет различни езика “Обичам те!”

Тъжно е, но си спомням, че някой, някъде беше казал, че няма понятие като „излекуван наркоман”.

Не искам да приема, че това е така.

Надежда, че тези твърдения не са истина, ми дават разказите на онези, които са се справили. Победили са благодарение на родителите си, на психолозите, на приятелите.

Те разказват, че дрогата не дели хората на бедни, и богати, на бели и черни, на красиви и грозни. Щом тя не го прави, защо го допускаме ние, наричащи себе си „хомо сапиенс”?

Да си наркозависим не е престъпление. Това е диагноза, болест, която трябва да се лекува. Това може да се случи само ако обществото ни спре да си затваря очите и признае проблема, че в годините на прехода като че ли моралните ценности и добродетели останаха на заден план. Там някъде захвърлихме и общуването с децата – улисани само да са облечени и нахранени.

“Extreme”- 1 и 2 са тук в Силистра, не са на края на града ... Не са в съседния град.

Тук до нас са - наблизо има училища, има жилищни кооперации ... Може би и вие живеете някъде там. Може би сте чували виковете и крясъците на младежите, които се събират там. Може би сте подавали жалби до общината, до полицията и не сте получили отговор ...

Конкретният проблем с тези наркосборища може да се реши лесно. Стопаните да си вземат бележка и ако ще инвестират, да го сторят така, щото да се промени ситуацията.

Младите хора обаче ще намерят другаде подслон.

Как ще им помогнем, мисля си че е по-важният въпрос!?

За втори път - „Даровете на природата”


В неделя село Бабук бе домакин на втората проява „Даровете на природата”, в която участваха представители на читалищата в Калипетрово, Проф. Иширково, Казимир и град Априлци, Ловешка област.

Проявата е дело на община Силистра, кметство Бабук и на НЧ „Дочо Михайлов”.

Своето производство от настоящата селскостопанска година, която привършва на Димитровден, показаха ЗК „Мотор 93” с председател Енчо Димитров, регистрираният земеделски производителб Съби Събев, производители на мед и на други култури.

В проявата участваха зам.-кметът Нели Стоилова и директорът на дирекция „Хуманитарни дейности” Виолета Балева, под чиято егида стана възможно осъществяването й. Обявен бе конкурс „Най-красива градина в село Бабук”, който е целогодишен и ще бъде отчетен в навечерието на следващия празник догодина по същото време.

В ход е и организацията на друга по-мащабна идея: в селото да има изложение на селскостопанска продукция от община Силистра. Така всяко село в общината веднъж годишно ще бъде домакин на различни културни прояви. Калипетрово – „столица” на кукерите; Сребърна – на хумористичните песни; Срацимир – на свирачите; Ветрен – домакин на ТИД, и т.н.

С изиграните танци и изпетите изпълнители от деца до пенсионери отново пресъздадоха атмосферата, характерна за добруджанския край: „Да знам, либе ле”, „Какво хоро се е извило”, „Добруджа, мила-зелена”, „Грозданка двори мете” и „Стоян мами си дума”, „Мома вино продава”, ”Де гиди, луди-млади години”.

В проявата се изявиха Детският танцов състав с ръководител Димитър Джамбазов и Детската група за народно пеене с р-л Снежана Петрова – Проф. Иширково; Клубът на инвалида и пенсионера с р-л Йорданка Кунева и Танцовият състав с р-л Нено Петров – Бабук; връстниците им от Казимир с р-л Дончо Митев и НЧ „Светлина”-Априлци с р-л Михаил Бъжев.

Индивидуални изпълнители на песни бяха Пенка Симеонава, Донка Димитрова и Милена Димчева от Бабук. Своята хумористична композиция по мотиви от днешните нрави изрецитира Мария Марковска.

С “Лицева опора” откриват сезона силистренските театрали

С представлението “Лицева опора” ще бъде открит 68-мият театрален сезон на силистренския драматичния театър “Сава Доброплодни”.

Действието в спектакъла се развива в една унгарска казарма. Затвореното пространство на гарнизона е символично олицетворение на цивилния живот, който също е казарма с неговите закони и житейски проблеми. Показани са разрушението и разпадането на стария строй, пометен безмилостно от идващата демокрация. На преден план е изведен вечният конфликт между старото и младото поколение, показващ остри и агресивни сблъсъци. Главният конфликт е между старшина Бакаи /Мирослав Петров/ и редник Чисар /Валентин Йорданов/, които са представители и на различни поколения.

Авторът на пиесата Тибор Дюркович е съвременен унгарски автор. Роден е през 1931 година. Известен е освен като драматург и като един от най-изявените съвременни унгарски белетристи. Пиесата му “Лицева опора” не е добре позната у нас. Поставяна е само през 1989 г. в Театъра на армията.

“Идеята на автора да представи обществото като една казарма, като един военен живот, в който паралелно са отразени нашите социални отношения, много ме провокира”, сподели режисьорът на постановката Первели Николов – Вили. Той сподели, че обича унгарската драматургия, която сега е и много актуална. “Още като прочетох за първи път пиесата, бях много впечатлен и реших да я поставя”, сподели Николов. В пресъздаването на съвременните отношения на фона на старите казармени времена са вложени много пародия и остър хумор, които ще се възприемат еднакво добре от млади и от стари, убеден е режисьорът.

На предварителната среща с медиите преди официалната премиера директорът Борислав Ненков представи новия драматург на театъра Николина Делева. Софиянката, която е докторант на НАТФИЗ, сподели, че се е отзовала без колебание на поканата за работа на силистренския театър. Има дългогодишен опит в театралната сфера.

Посланикът на Унгария у нас Юдит Ланг ще присъства на премиерата на спектакъла “Лицева опора” в силистренския драматичен театър, която ще се състои на 6 октомври от 19 часа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар