НАЙ-СИЛЕН Е ЗНАЕЩИЯТ ЧОВЕК

Д-р Eмилия НАЙДЕНОВА
Родена е на 08.07.1958 г. в с. Глождево, област Разградска. Израснала е в гр. Русе, където завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев". Висшето си образование получава, след¬вайки в Медицински университет- гр. Варна. От 1984 г. работи като лекар в Районна болница - гр. Силистра /сега МБАЛ - Силистра/. Има две придобити специалности - вътрешни болести /1992 г./ и нефрология /2000 г./ От четири години при завършени всички необходими курсове практикува и като специ¬алист по абдоминална ехография.
Омъжена е. Има две деца - дъщеря и син.
/На снимката - д-р Найденова с внучката Еми и зетя Светослав/

- Д-р Найденова, Вие вече много години работите за хората, за тяхното здраве и радост. Успявате да създадете оптимизъм у болните хора. Трудно постижимо ли е това? И как минава денят Ви?
- Да създадеш позитивно мислене у болния човек - това е ключът към успеха на лечението и то не се постига лесно. Необходимо е компетентно терапевтично поведение, водещо до видими резултати, връщащи вярата на болния човек в това, че ще победи болестта, защото вярва на този, който го лекува. Аз се опитвам да му дам тази вяра! Обичам работата си. Работният ми ден преминава в отделението, а след това на кабинет. Преглеждам безотказно, помагам самарянски и често страдам от това.
- Вие сте специалист по бъбречни заболявания. Разкажете малко повече за тези заболявания, тъй като много хора имат такива проблеми. Може ли човек да се предпази? Профилактиката нужна ли е?
- Бъбречната патология включва една немалка група забо¬лявания, най-чести от които са бъбречно-каменната болест и уроинфекциите, но сериозен проблем са и бъбречната хипертония, увреждането на бъбреците при диабет, както и по-редките автоимунни заболявания, наречени гломерулонефрити, които се доказ¬ват изключително с бъбречна биопсия. Част от бъбречните бо¬лести протичат олигосимптомно, скрито, и ние ги откриваме късно, вече в напреднала бъбречна недостатъчност. Ето защо са важни профилактичните прегледи, особено при фамилно обре¬меняване, като освен клиничния преглед и рутинните изследвания все повече навлиза ехографията като скринингов метод.
- Днешните лекари така всеотдайни ли са, както своите учители?
- Мисля, че по-голямата част да и нали затова те са добри учители, защото са успели да предадат на своите ученици любовта си към професията, своята всеотдайност. Освен това съвремен¬ните лекари са много по-добре мотивирани да изпълняват дълга си към пациента, защото по-знаещите, по-търсените имат възмож¬ност да печелят добре, като нека да не бъдем само алтруисти и да не забравяме, че медицината струва много пари, а немалко и самата квалификация на лекарите.
- Какво е отношението Ви към корупцията в медицината?
-Като към корупцията във всички останали среди - отрицателно. Недопустимо е изнудването на пациента, липсата на хуманно отношение към проблема на болния човек. Но съм напълно убедена, че често се търси сензация, особено в медиите, като се съобщават случаи на подкупи на лекари с някакви смешни суми от примерно 50 лева, като същевременно в политиката и властта злоупотребите са в милиони евро. Боли ме, когато се петни лекарската гилдия умишлено, когато се правят заключения от единични случаи, когато не се търси добрата, а лошата новина.
- Еднакъв ли е подходът Ви към финансово обезпечения пациент и немощната социално слаба старица?
- Различен е, но отговорът не е този, който предполага този провокативен въпрос - социално слабата старица получава допъл¬нително внимание и помощ от мен, които финансово обезпеченият пациент може да си осигури и сам.
- С престилка бяла, със слушалка в ръка, с усмивка всеки болен дарявате, д-р Найденова. Умеете вярата да възкресите, злото побеждавате, болката човешка в огън стопявате. Откъде толкова обич и вдъхновение към професията? Тя ли е най-силното Ви оръжие?
- Истината е, че човек се чувствува най-силен там, където е най-компетентен, а след двадесет години работа идва и увереност¬та, произтичаща от натрупания опит и знания. Обичам да срещам благодарността в човешките очи, чувството, че си спасил човешки живот, е неописуемо, то надхвърля границите на усещането за добре свършена работа и понеже не обичам да величая своята персона, приемам и възможността то да е израз на човешкото самолюбие, което малко или много всеки от нас притежава.
- Човешкият живот е един лъч светлина. Кое ни стопля и кое ни изстудява нас, хората? Самата Вие умеете ли да се радвате на живота?
- Аз съм жизнерадостен човек. Често се шегувам, че в мен живеят две личности; сериозният, умерен и понякога досаден перфекционист, който, напускайки болницата се превръща в една стопроцентова жена с всичките й слабости и непредвидими настроения. Смятам, че умея да се радвам на живота и имам сериозни основания за това - живея втори живот. Претърпях тежка операция за костен карцином, за миг помахах на отвъдното и пак се върнах, по-мъдра от всякога. В ценностната ми система доброто и злото имат определени места. Сигурна съм, че няма нищо по-хубаво от любовта и нежността, с която те дарява любимият човек, от доверието на приятелите, от децата и грейналите им от радост очи, и нищо по-лошо от подлостта, лъжата и бездушието, нищо по-убийствено от безразличието.
- Защо все по-малко хора обичат магията на Словото? Без нея не се ли обезсмисля всичко? Коя е причината все по-малко днешни деца, а и техните родители, да четат?
- Живеем динамичен живот, роботизирали сме се и магията на словото остава в някакво друго измерение, към което забра¬вяме да обърнем очи. Изкуството може да бъде религия, едно красиво бягство от действителността, което може чудесно да замени алкохолното опиянение, но все по-рядко се сещаме за него. Жалко е, че и децата все по-малко обичат да четат - „мишката изяде книжката" - компютрите замениха вълшебните приказки и вълнуващите романи, с които ние израснахме - това е истината. Сещам се как българи, завърнали се от Америка, споделиха с мен, че американците са много ограничени! Навярно и ние се прев¬ръщаме в едни ограничени европейци. Може би прогресът озна¬чава края на романтиката, а това малко ме натъжава.
- Вие самата пишете стихове, какво Ви дава поезията? 
- Истината е, че само в определени периоди от живота ми е оживявал поетът в мен, не пиша постоянно. Тези периоди са били вероятно много специални, защото са пробудили в мен чувства, намерили израз в стихове. Много малко хора знаят за това, а ето че сега трябва да го споделя и публично. Не желая да разкривам сърцето си. Има истини, които трябва да умрат с нас, защото са много съкровени.
- Какво трябва да знаят хората за тяхното здраве? 
- Трябва да знаят, че то е безценно и затова да не жалят време и средства за него. Здравият дух в здраво тяло трябва да се поддържат с ежедневна физическа активност, здравословен хранителен режим, профилактика при предразположение към някои заболявания и позитивно мислене. Не възприемам черногледството, песимизма и полагам големи усилия те да напуснат пациентите и близките ми. Съветвам ги да се обичат, да се забавляват, да творят, да не пропиляват времето си в безцелно лутане, защото понякога животът е много кратък, а нали трябва всеки да остави следа след себе си...






Няма коментари:

Публикуване на коментар