Филиз ХЮСМЕНОВА:
„Свободата е другото име на човека!”

Интервю на Иванка ХРИСТОВА


Филиз Хюсменова е български общественик и политик, член на „Движение за права и свободи” (ДПС). Тя е родена на 10 юни 1966 г. в гр. Силистра. Завършва френска и руска филологии в университета „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново. Владее френски, руски и турски езици. Омъжена е, с едно дете.
Обществено-политическата кариера на Хюсменова започва като общински съветник от ДПС. От 1999 г. тя е заместник-кмет на община Силистра. През 2001 г. Хюсменова става заместник-областен управител на Силистра. 
От 2003 до 2005 г. тя е министър без портфейл в кабинета на Симеон Сакскобургготски. На нейно подчинение са няколко административни структури, сред които Държавна агенция за гражданска защита, Държавна агенция за бежанците, Държавна агенция на българите в чужбина и други. 
Филиз Хюсменова е избрана за народен представител в 40-то Народно събрание от ДПС, а от края на 2005 г. е и евронаблюдател. На изборите за представители в Европейския парламент през май 2007 г. Тя е водач на листата на ДПС и е избрана за евродепутат. Член на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). 
Хюсменова е заместник-председател на комисията по регионално развитие, заместник-член на Комисията за права на жените и равенството на половете и член на Групата на високо равнище за равенството на половете
.

Г-жо Хюсменова, бихте ли очертали накратко акцентите, върху които е съсредоточена Вашата дейност в Европейския парламент като депутат от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа /АЛДЕ/ от квотата на ДПС? 
• В Европейския парламент работя в Комисията по регионално развитие като неин заместник-председател и в Комисията по правата на жените и равнопоставеност на половете. Ръководител съм на групата на българските евродепутати в АЛДЕ за ДПС. Основният ми приоритет е сближаването на регионите в Европейския съюз. Те се намират на различно ниво на развитие, имат различен брутен вътрешен продукт и стандарт на живот. Политиката, за която работя и в България, е нашите региони да стават по-добро място за живот и работа. Напредъкът винаги трябва да се осъществява при зачитане правата на хората. Акценти на работата ми са и правата на децата, на жените, на дискриминираните. 
• Какво ще кажете за добрите цели и погрешните стъпки на българските политици? 
• „Едно е да знаеш, друго е да можеш, трето – да го направиш”. Тази поговорка се отнася за всички хора, включително и до политиците. Всеки от тези три елемента е достатъчно значим сам по себе си. Добрият вариант е, когато политикът може се справи и с трите. Но пак трябва още нещо, и то е висок морал. 
• С какво ще запомните работата си в Силистра и хората, с които сте работили? Днес има ли основание за надежда и удовлетворение за силистренци? 
• Родена съм в Силистра и няма да има друг град в живота ми, с който да съм толкова свързана. В него са първите ми професионални стъпки, формирането ми като човек, специалист и политик. Оценявам високо това, което съм научила още тогава от колегите си. Работих с хора, които ми дадоха много като начин на мислене, взискателност, готовност за промяна. Що се отнася до надеждата и удовлетворението – те са личностни преживявания и имат твърде големи вариации. Доколкото познавам силистренци, смятам, че двете в съчетание са движещата сила на мнозинството и днес продължават да бъдат условие за напредък.  
• Кой е избраник на Съдбата? И може ли някой да надхитри времето? 
• Приемам, че избраничеството е съдба и тя невинаги е лека. Важното е подобен човек да носи ценности и да има силата да ги отстоява, защото това е в състояние да мотивира промяна в хора, ситуации, общности. Това превръща избраника на съдбата в митична фигура, която генерира смисъл за следващите поколения и му гарантира преодоляването на времевите граници. Отговорите и на двата въпроса се припокриват в по-широк аспект. Избранникът е този, който колективната памет избере да съхрани от гледна точка на ценното и устойчивото от дистанцията на времето.  
• Бащата на Гео Милев, дядо Мильо, твърди: „Невежеството е злоба и тежко на даровития между бездарниците!” Думите му са актуални и днес. Защо талантливият човек има много врагове, а невежите са мързеливи и завистливи? 
• Според мен отговорът се съдържа в самия въпрос. Носителят на дарба или талант е преди всичко носител и медиатор на ценности. Той живее, за да претворява действителността и да носи нещо ново на общността си. В този смисъл творецът е носител на различността в рамките на статуквото, което го прави забележим и „опасен” за стандартното мислене. Дали невежеството следва да се дефинира като злоба, не знам. Сигурна съм обаче, че то винаги е било и ще остане опасно не само за носителя му. Затова толкова активно работя с млади хора, желаейки да инвестирам в тяхното лично и професионално изграждане и развитие. Ако мислим повече за това как да създаваме и градим, промените в живота ни ще станат реалност. 
• Как тълкувате думите на Леда Милева: „Изкуството може да вирее на почвата на свободата” ?
• Цитатът на тази знаменита българска поетеса припомня, че свободата е другото име на човека. Още първите редове на Всеобщата декларация за правата на човека заявяват свободата като условие за съществуването ни. Изкуството като отделна област от проявата на човешкия дух винаги е било особено чувствително към независимостта. И оправдано – то е един от основните канали за изграждане, утвърждаване и претворяване на ценностите във всяко общество. При все това не трябва да забравяме, че свободата ни я има, доколкото зачитаме тази на другия и доколкото ние самите се мислим свободни. 
• Кога ще се усмихне сивото ни ежедневие? И какво ще пожелаете на своите съграждани? 
• Усмивката е знак за оптимизъм и вяра. Ако съумеем да повярваме, че съдбата ни е в наши ръце и че имаме потенциала да я променим за добро, мисля че и лицата ни ще го отразяват. Затова желая на всички да имат вяра в бъдещето и в собствените си възможности.




Няма коментари:

Публикуване на коментар