Бр.172/13 октомври 2009 г.

Готов е пътят, пострадал от свлачището при с. Поп Кралево

Отремонтиран е 100–метров участък от пътяq водещ към с. Поп Кралево, пострадал от свлачище поради проливните дъждове това лято. В това се убедиха вчера представители на местни медии, които посетиха на място обекта по покана на фирмата–изпълнител “Стройпроект” и кметския наместник на селото Иван Иванов.

“Работихме по инженерингов проект, т. е. работа и проектиране на място заради аварийната ситуация, която се наложи”. Това съобщи Ивелин Лозев, собственик и управител на силистренската фирма “Стройпроект”, наета да извърши строително–ремонтните работи.

Както е известно, през месец юли, след проливни дъждове, единственият път, водещ до силистренското село Поп Кралево бе разрушен. Около 30 метра от пътя бяха пропаднали с повече от метър. Застрашено бе придвижването на жителите на селото до общинския център Силистра, снабдяването им с хранителни и други продукти.

Според Лозев причините за възникването на критичната ситуация са двуяки. Като се позова и на експертното мнение на специалистите от “Геозащита” - Плевен той посочи от една страна подмиването на ската от близкия водоем, и от друга страна стичането на води от горната част на ската, които допълнително са подяждали съоръжението.

Теренът вече е укрепен по всички изисквания за изграждане на пътната инфраструктура. Огромните късове ломен камък, които са набити в терена, няма да позволят последващо отмиване на пътя, убеден е шефът на “Стройпроект” Ивелин Лозев. Предвидени са отводнителни канали, както и улеи по италиански модел, които допълнително ще обират водата, която се стича при дъждовете. Възстановена е предпазната ограда.

Ремонтираният пътен участък е дълъг 117 метра, в това число и 30–те критични метра от свлачището. За направата му са доставени 3200 кубика земна маса, ломен камък, трошено – каменна настилка, както и 5000 кубика пръст. Стойността на извършените строително-ремонтни дейности е 195 000 лв.

През миналата година фирмата изпълни аналогичен обект на пътя Силистра – Русе в участъка на с. Сребърна, където също имаше свлачищен участък, припомни Лозев. Поръчката тогава е била възложена от Национална агенция “Пътна инфраструктура”.

Отложена за вчера акция за разпръскване със самолет на ваксинални примамки срещу бяс в Силистренско

Отлага се насрочената за днес в Силистренско акция за разпръскване със самолет на ваксинални примамки за хищници срещу бяс. Това съобщи директорът на Регионалната ветеринарно-медицинска служба в Силистра д-р Венелин Димитров.

Акцията, която е по линия на програмата за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България, ще бъде направена до края на седмицата.

Предвижда се на площ от 2 466 квадратни километра, без населени места и водоеми, да бъдат разпръснати около 50 хиляди примамки – колкото през месец май. Полетите ще се осъществяват от селскостопанското летище на близкото до Силистра село Калипетрово.

В Силистренска област през последните три години са регистрирани 13 случая на бяс, като 2 от тях са от тази година. Но след кампанията през пролетта не са установени нови случаи, каза д-р Венелин Димитров.

От 2007 година насам против бяс са ваксинирани близо 12 хиляди животни.

Нови случаи на класическа чума по дивите свине в областта

Установени са нови случаи на класическа чума по дивите свине в Силистренско и през почивните дни на седем български острова по Дунав бяха разпръснати сто и осемдесет ваксинални примамки срещу болестта.

Това съобщи директорът на Регионалната ветеринарно-медицинска служба в Силистра д-р Венелин Димитров.

Изпратени са за изследване и близо трийсет проби.

Първият случай бе установен през месец август. В местността „Боблата“ в Тутраканска община, която е в пределите на Държавното ловно стопанство „Каракуз“, бе намерено мъртво младо диво прасе. Заболяването класическа чума по свинете, причинило смъртта на животното, е установено след изследвания.

Със заповед на д-р Венелин Димитров бяха определени две карантинни зони – три-километрова предпазна до тутраканското село Шуменци и десет километрова надзорна, в която са включени селата Търновци, Старо село, Сяново, Антимово, Белица Тутракан.

Карантината не е отменена. До средата на октомври трябва да бъдат разпръснати общо 2 800 ваксинални примамки в региона, каза д-р Венелин Димитров.

Тутракан

35 години Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”

Над 40 музейни специалисти и научни работници ще вземат участие в

Международна научна конференция “Реката и Времето”

Международна научна конференция «Реката и Времето» ще се проведе на 22 и 23 октомври в Тутракан. Проявата е посветена на 35 - годишнината от основаването на етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене” в града.

Конференцията се организира от Историческия музей съвместно с Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” на Министерство на културата и община Тутракан. В нея ще вземат участие музейни специалисти и научни работници от България и Румъния. Научен ръководител на форума е д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей - Русе.

Сред участниците в научния форум се открояват имената на ст.н.с. ІІ ст. д-р Людмил Вагалински (Археологически институт с музей към БАН), гл.ас д-р Симеон Кацаров -Пловдивски университет, д-р Мариян Нягу-директор на Музей на Долния Дунав-Кълъраш, научните работници Мариан Зидару – Констанца, Александру Мориц- Букурещ.

Припомняме, че честването започна още в началото на 2009 година. По инициатива на Историческия музей и в. «Напредък» (издаван в Тутракан) бе обявен конкурс - фотозагадка под наслов «Опознай Тутракан», в който от фонда на музея бяха показани архивни снимки на крайдунавския град. Стартира и инициатива за събиране на снимки на Тутракан от края на ХІХ – началото на ХХ в.

Музеят на дунавския риболов е единствен по рода си не само в България, но и в Европа

Музеят на дунавския риболов и лодкостроене в Тутракан е единствен по рода си, посветен изцяло на дунавския риболов, не само у нас, но и в цяла Европа. Включен е в книгата на 100-те национални обекта, разполага със седем зали и два интериора, като се следва хронологически развитието на риболова още от къснокаменната епоха до наши дни. В него може да се види цялата история на дунавския риболов по българското поречие на реката.

Музеят е открит на 3.IX.1974 г. и включва над 1500 експонати и документи. Сградата, в която се помещава, е паметник на културата от началото на ХХ в. Създаден е, за да съхрани материалната култура на българите от крайдунавските рибарски селища.

В лапидариума на музея са разположени старинен модел на лодка “чамница”, съвременна рибарска лодка “тутраканка”, каменни тежести за въдици, каменни хромели за смилане на брашно, две старинни котви на дунавски гемии.

Експозицията е подредена в седем зали и два интериора и проследява хронологически развитието на риболова от древността до най-ново време. Тя отразява богатата материална и духовна култура, общественото устройство и бит на дунавските рибари от устието на р.Тимок до Силистра.

Посетителят се запознава с риболова по р.Дунав като поминък на траки, славяни и българи, като има възможност да види оригинални харпуни и въдици от кост, мед, желязо, глинени тежести за рибарска мрежа, камъни за котва. През годините на османското владичество риболовът по Долния Дунав процъфтява, тъй като централната власт полага грижи и регламентира законово улова на риба. От този период са показани старинни уреди – железни сапкъни, харпун, единични и тройни въдици-куки, мрежа “орие” и др. В следващите зали са изложени редица експонати от периода след Освобождението.

В края на XIX в. и началото на XX в.Тутракан е известен риболовен център по р.Дунав. Експонирани са уреди и съоръжения за риболов: уреди за закачане-въдици, кърмаци, гегерица, висила, блешка, бура/сбилц/ и др.; капановидни уреди-винтери, серкме и др.; уреди за заграждане-дифан, ян и др.; придънни уреди-сетки, скомбрелница, уклейница и т.н. Фотоси и графики показват как се ловува с тях.

Освен по р. Дунав е показан риболовът по каналите и езерата край реката чрез съответни снимки, графики и експонати - цоапа, кападжак, сляп кош, кош без дъно и др. Най-старата организация на дунавските рибари е “тайфа”, начело със старейшина.

Фотоси показват рибното тържище в Тутракан и градовете, където се изнася рибата. В интериор е показана уредбата на жилището на тутраканския рибар от 30-те и 40-те години на XX в. Лодкостроенето е процъфтяващ занаят в Тутракан в края на XIX в. и началото на XX в. Във втория интериор може да се видят оригинални инструменти, използвани от майсторите-лодкостроители, и карта, на която са посочени държавите, където се изнасят лодки от града.

Етнографският музей в Тутракан съхранява оригинални експонати, свързани с риболовния поминък на населението в крайдунавските селища.

Силистренските джудисти отново шампиони

С четири златни, три сребърни и шест бронзови медала се завърнаха джудоките на Неделчо Цветков от клуб „Багаин”. Момчетата и момичетата заели мястото си на почетните стълбици са възпитаници и на Общинско спортно училище „Дръстър”.

В събота в спортен комплекс „Ялта” се проведе Международният турнир по джудо за юноши и девойки „Дунавска купа”. Спортната надпревара бе организирана от Община Русе и спортен клуб „Локомотив”-Русе.

Участие в турнира взеха състезатели от крайдунавските градове от България, Унгария и Румъния, Тазгодишното издание на турнира бе с амбиция да се възобнови „Дунавска купа” след 20 годишно прекъсване.

С впечатляващи резултати се завърнаха 18-те състезатели, възпитаници на общинското спортно училище “Дръстър” и СК “Багаин” от турнира.

Златни медалисти станаха Емил Господинов /кат. 66 кг/, Димитър Веселинов /кат. до 73 кг/, Гергана Йорданова /кат. 52 кг/ и Ивелина Георгиева /кат.до 70кг/.

Тази седмица Емил Господинов ще участва и в Световното първенство по самбо за юноши и девойки, което ще се проведе в Самоков.

Включването ни в този международен турнир в Русе е важен етап от подготовката на състезателите ни, заяви Неделчо Цветков. Не е Балканиада, не е Европейски или Световно първенство, но всяко състезание е от значение. Колкото повече излизания имат на татамито, толкова по-добри резултати дават младежите ни, допълни той.

Турнирът бе силен, имаше демонстрации на хватки на високо равнище. Показахме реални резултати и те са следствие от ежедневните двуразови тренировки на джудистите. Опции, които им позволява обучението им в спортното училище.

Със сребърни отличия от Русе се завърнаха Румяна Георгиева /кат. 60кг/,Васил Господинов /кат. 90 кг./ и Хюлия Осман /кат. до 70 кг/. Бронзови медали завоюваха Тодор Тодоров /кат.до 60 кг/, Кристиян Димитров /кат.до 55 кг/, Божидар Бонев /кат. 81 кг/, Александър Бенов /кат.+ 90 кг/, Ивелина Бобева/кат. 52 кг/ и Надежда Йорданова /кат.до 48 кг/.

Като цяло силистренските джудисти заеха второ място в отборното класиране.