Това заяви пред журналисти Светлана Боева, която след решение на Изпълнителното бюро на БСП в Силистра бе освободена от поста зам.-кмет „Здравеопазване и социална политика”.
До това се стигна, след като на сесия на местния парламент бе гласувано ресорите „Хуманитарни дейности” и „Здравеопазване и социална политика” да бъдат обединени и едното зам.-кметско място да бъде съкратено.
Кметът инж. Иво Андонов остави БСП да избере дали Нели Стоилова или Светлана Боева ще напуснат политическия му екип.
Когато има политическо назначение, винаги има риск от политическо уволнение, коментира Светлана Боева. С тази мисъл преди две години и половина приех предизвикателството. Още повече е за предпочитане уволнението да е именно политическо, а не заради несправяне със задълженията, допълни тя.
Светлана БОЕВА:
Благодаря на БСП, че ми гласува доверие, да бъда неин представител в местната власт! Благодаря на кмета инж. Иво Андонов, че ме прие като част от своя екип! Благодаря и на общинските съветници на Силистра, които във времето от две години и половина винаги задълбочено разглеждаха въпросите и проблемите, които поставях на тяхното внимание и винаги стигахме до правилното и положително решение!
За времето като зам.-кмет на община Силистра Светлана Боева направи кратък отчет пред представителите на регионални и национални медии. Стана ясно, че много проекти са били реализирани в социалните и детски заведения и много чакат да получат нужното финансиране, за да бъдат изпълнени.
На Нели Стоилова Светлана Боева пожела да довърши това, което е било започнато от екипа на дирекцията. Сподели, че е имала честта и удоволствието да работи с професионалисти. Обединяването на двата ресора Боева квалифицира като създаването на община в общината, тъй като всеки един от тях и досега е имал голям обем работа.
Решението на Изпълнителното бюро на БСП Светлана Боева не оспорва, тъй като изначало Нели Стоилова е била «с едни гърди напред» и е нормално «като лидер социалистическата партия в Силистра да бъде подкрепена». В противен случай какъв лидер би бил този, който не разчита на хората зад гърба си, коментира Светлана Боева.
Единствения момент, който предизвиква недоумение в нея обаче е, че решението е взето именно от Изпълнителното бюро, а не от Общинския съвет на БСП, както е според новия устав на партията, допълни тя.
«Не съм обидена на БСП, не съм по-малко силна, не съм отдалечеваща се от БСП!», заяви Светлана Боева.
Младежите от Русе на среща с членове на ЦОС на ДПС
В края на миналата седмица в Русе се проведе среща между младежите от структурата на ДПС - Русе с представителите на Централния оперативен съвет на движението – заместник-председателя Гюнеш Махмуд и Севал Мустанова, член на ЦОС, пряк отговорник на двете области – Силистра и Русе, и областен лидер на младежкото ДПС - Силистра.
Домакинът Айдоан Джелил представи работата на младежкото ДПС - Русе, като отбеляза успеха, постигнат на изминалите евро- и национални избори и акцентира на активното участие на младежите в двете предизборни кампании. От резюмето на областния лидер Айдоан Джелил стана ясно, че младежите от Русе водят активен политически живот и имат инициативи за взаимопомощ, организирайки минисеминари.
От своя страна Севал Мустанова запозна русенската структура с дейността на силистренската организация и сподели задоволството си от активността на младежите. Тя пожела на младежите да бъдат винаги единни, иновативни и да бъдат все така взискателни по отношение на своето бъдеще.
Въпреки че не сме в управлението, младежите разширяват влиянието си, привличат нови членове и работят в добър диалог с големите. Надявам се, че тези срещи ще продължат и ще бъдат генератор на нови идеи, допринасяйки за по-доброто развитие на младежите, заяви Севал Мустанова.
На срещата се обсъдиха още бъдещите съвместни дейности на двете структури и стратегиите за развитие на младежката организация.
Тази седмица по покана на областния лидер Севал Мустанова Младежката организация на ДПС - Русе ще бъде гост на заседание на Областния съвет, което ще се състои в Тутракан.
Въвежда се степен на готовност за повишено внимание по крайбрежието на Дунав в Силистренско
Въвежда се първа степен на готовност за повишено внимание по крайбрежието на Дунав в Силистренско, съобщи временно изпълняващият длъжността директор на “Гражданска защита” в Силистра Тодор Димитров.
По данни на силистренското представителство на агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав нивото на реката в този район днес е
Въпреки прогнозите, че през следващите дни речното ниво ще се понижава, от петък два пъти в денонощието се събира информация от създадените в крайбрежните селища групи за наблюдение на реката и дунавските диги.
Реката се наблюдава и от работещите в помпените станции.
Според специалистите на “Гражданска защита” засега няма опасност да бъдат предизвикани наводнения от вътрешните водоеми в Силистренска област.
ОБЩИНА ТУТРАКАН И РИОСВ – РУСЕ ЩЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ СЪВМЕСТНИ НАБЛЮДЕНИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОПУСКАНЕ НА РЕЧНА ВОДА ОТ ДУНАВ КЪМ ЗАЛИВНАТА ЗОНА НА „КАЛИМОК - БРЪШЛЕН”
Община Тутракан и РИОСВ – Русе ще осъществяват съвместни наблюдения на „саваците” – съоръжения за пропускане на речна вода от Дунав към заливната зона на „Калимок – Бръшлен”. За това се договориха ръководството на община Тутракан и директорът на РИОСВ –Русе инж. Лилия Атанасова.
Работната среща се проведе днес на 04 март в заседателната зала на община Тутракан. В нея взеха участие областният управител д-р Владимир Янков, зам. кметовете на Тутракан Румяна Капинчева и Иван Недев, началникът на Областна дирекция „Гражданска защита” Тодор Димитров, специалисти от община Тутракан и от „Гражданска защита”.
Срещата бе инициирана от директора на РИОСВ – Русе и бе породена от възникналия проблем със стопанисването на т. нар. „саваци” - – съоръжения за пропускане на речна вода от Дунав към заливната зона на „Калимок – Бръшлен”.
Припомнямe, че като част от проект „Възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването” на МОСВ и Световната банка, реализиран в рамките на 5 години (от 2003 до 2008г.), във влажната зона „Калимок-Бръшлен” на три места е прорязана дигата и са изградени „саваци” – своебразни шлюзове. Тяхното предназначение е при нужда да пропускат „свежа” вода от река Дунав към заливната зона на „Калимок-Бръшлен”. Проблемът възниква заради това, че проектът не уточнява на чие разпореждане остават тези съоръжения и кой ще ги стопанисва. Влажната зона „Калимок-Бръшлен” е ангажимент на МОСВ (Министерство на околната среда и водите), но дигите и помпените станции се поддържат от Изпълнителната агенция по хидромелиорации и „Напоителни системи” ЕАД.
Директорът на РИОСВ инж. Лилия Атанасова смята, че тъй като помпените станции са на „Напоителни системи” ЕАД, логичното решение е те да поемат стопанисването на „саваците”, които играят ролята на „вътрешна дига”. Екоинспекцията очаква оферта от „Напоителни системи” ЕАД, но такава все още няма. Инж. Атанасова съобщи, че е уведомила екоминистерството за проблема, и уверенията й са до края на март т. г. той да намери трайно решение. Но предвид усложнената обстановка с високото ниво на река Дунав според нея е наложително да се намери временно решение.
Поради отдалечеността на „Калимок-Бръшлен”, екоинспекцията няма възможност за системно наблюдение. По тази причина бе потърсено съдействието на община Тутракан, на чиято територия е влажната зона.
Областният управител д-р Янков препоръча, за да се постигне цялостно решение на този казус да се търси контакт с „Напоителни системи”. Но дотогава двете страни – община Тутракан и РИОСВ –Русе - трябва да намерят компромисно решение, чийто израз е: съвместни наблюдения по график.
Предвид притесненията от наводнения, участниците в срещата излязоха с решението да се поставят забранителни табели по дигата, предпазваща влажната зона „Калимок - Бръшлен”, за да се спре движението на МПС-та (предимно трактори) по нея. Началникът на Областната дирекция „Гражданска защита” Тодор Димитров обоснова необходимостта от подобна забрана с опасенията си, че при продължително застояване на висок воден стоеж на река Дунав, по дигите ще се появят мокри петна и преминаващите селскостопански машини я „насичат” и създават реална опасност от разрушаването й в тези участъци.
На срещата областният управител д-р Владимир Янков пое ангажимент да съдейства на община Тутракан за разрешаване на проблем, наслояван с години в тутраканското село Пожарево. Населеното място е в близост до река Дунав. Съоръженията, които предпазват селото от високите води на реката, обаче са откраднати и е реална опасността от наводнения там.
Областният управител насочи вниманието на присъстващите на работната среща и към друг проблем, произтичащ от далекопровод, който се намира в „Калимок-Бръшлен”. Далекопроводът захранва с ток двете помпени станции в района и поддържа водоподаването на град Тутракан. Но години наред нито Е.ОН, нито „Напоителни системи” искат да поемат цялостното му стопанисване. Проблемът добива сериозна острота именно през този месец, тъй като при евентуална авария на далекопровода, отводнителните помпи в района на „Калимок-Бръшлен” също ще спрат да работят, а град Тутракан ще остане без питейна вода. Директорът на РИОСВ –Русе се ангажира да търси съдействието на екоминистерството за разрешаване на проблема.
Плетена красота
„ Дантелена стая” подредиха в Гарван
Любомир ДОБРЕВ
Днешния празник жените на село Гарван решиха да отбележат по един запомнящ се начин. Събраха красотата, изплетена от техните ръце, в една стая и така създадоха уникална експозиция. Уникална, защото накъдето и да погледнеш – към стените, масите столовете, леглата, дори към прозорците – отвсякъде те гледат усмихнати дантели, милета, покривки; почти за всичко вкъщи, даже изплетени детски дрешки.
“Нашите жени не могат да стоят със скръстени ръце - казва кметицата на Гарван Славка Ганева. – Лете са по нивите и градините, зиме – пред телевизора с куки в ръце”.
Всъщност изразът „с куки” не отразява най-точната картина. Защото куките могат да бъдат… само една. Именно на една кука са преобладаващият брой изработки в „дантелената стая”. Истината е, че стаята не могла да побере всички предложения и били върнати десетки.
Жените решили да съберат тази красота на едно място, за да се добие едно по-богато впечатление на какво е способна гарванката. А пък така може да се „подпалят” и останалите малко млади жени в селото. Защото в тях е надеждата не просто да запазят дантелите на майките, бабите и свекървите си, а да продължат традицията в изработването им. Защото това е страхотна „женска” емблема на Гарван. Защото комай само това е останало от някогашните процъфтяващи занаяти в това село. Тук са работили здраво и са били известни с майсторлъка си строители, бъчвари, дърводелци, коларожелезари, плетачи, тъкачи и представители на какъвто занаят се сетите по това време, без който не е можел в бита си тогавашният българин. В момента в Гарван е останал един коларожелезар на 83 години и един сарач на 90 години. Затова кметицата е решила „докато е живо още селото” да покаже това характерно вълшебство на тукашните жени. И не пропуска да разкаже за
Веса Тодорова, една обикновена жена от Гарван. Била родена през далечната 1930 година в много бедно семейство. И тъй като нямало с какво да си купи готова прежда, по време на войната, на дванадесетгодишна възраст, когато започнала да се усеща жена, набрала памук, почистила го, очепкала го, пресукала го и… опрела покривка за легло. Колко време го е прела, историята мълчи. Но го подарила на дъщеря си, когато след време тя се заженила. Дъщеря й починала през
Характерно за този гарвански майсторлък е, че се набляга на големите плетива – покривки за маси, за легла, а последните години - за фотьойли, за табуретки. На изложбата жените са показали още костюми, шалове, кърпички за сватби, възглавници, дантели за чаршафи – всичко изплетено със собствените им ръце в продължение на месеци, а по-големите неща – и за години. С лява ръка, с дясна, с мотиви видени някъде или измислени сами. Навремето дантели са се слагали навсякъде, а особено когато се е приготвял чеизът на дъщерята.
Маринка Богданова пък е дала неща, които е изплела от преждата, останала още
от майка й в раклата.
Независимо от най-разнообразните съвременни материали, тя решила да ползва автентичния. Смята, че и големите плетива могат да се изработват леко, ако имаш желание. Дори е по-своему забавно. Твърди, че една покривка за маса може да изработи за два-три месеца, но при постоянно плетене. „Но ако съм заета с друго – може и година да отиде, защото на село работата е много.” Обича и да чете, но ако трябва да избере между плетенето и четенето, ще избере първото. Що се отнася до това, дали младите жени искат да се захванат за куката, възрастната жена поглежда надолу и казва: „Градските жени – не вярвам, тук на село е друго. Ето снаха ми предпочита не да я науча, а да ми каже: „Майче, ще ми изплетеш ли това или онова…”.
Но някои млади жени все пак подпитали дали не може да се организира някакво обучение в ръкоделие. Всъщност в тази посока вече са започнати определени усилия. Тези дни кметицата и читалищният секретар Гинка Макриева изпратили за одобрени проект, свързан именно с обучението на млади жени в ръчно плетачество. Дали проектът ще реалност или не, възрастните гарванки си имат силното желание да предадат уменията си на младите. Убедени са, че само да хванат куката веднъж, няма да могат да я оставят цял живот. Както и те самите са били някога омагьосани.
И в днешния български дом има нужда от ръкоделие.
Гинка Макриева, снаха в с. Гарван от
“Още преди да се омъжа и да дойда тук можех да плета, умение, което наследих от моята баба. Като малка съм се въртяла около нея и тя не е пропускала да ми показва. Изглежда ми е харесало да се занимавам с ръкоделие. За изложбата съм дала две покривки, плетени на обръч, но искам да се науча да плета на една кука. Убедена съм, че това ръкоделие е подходящо и за съвременния български дом. Защото плетивата са много нежни. А такъв тип занимание има и терапевтичен ефект за днешната жена, която иска да се отдели за малко от напрегнатия делник. Това е еднакво и за селската и за градската жена – необходими са само желание и усет към красивото”.
Преди всичко интересът на обществото и държавата
На 16. II.
Родена е през
- Госпожо Миткова, все още сме в периода на поздравленията по случай новата ви длъжност.
Честито!
Този ход на кариерното ви развитие е резултат от определени Ваши мотиви и подбуди. Кои
от тях бяха водещи?
- Приятели и близки ме убеждаваха да се включа в конкурса за началник на РИО и за известно време самата аз имах силни аргументи против това начинание. Подбудите ми да искам власт бяха много много слаби. Но когато осмислих началничеството не като власт, а като работа, тогава започна да ми изглежда подходящо за мен. Като експерт в Инспектората съм получила много възможности за развитие. В мен са инвестирани много средства на държавата, неправителствения сектор и европейските програми. Сметнах, че е време да развия това, което съм натрупала, и да опитам ново измерение на работата ми за образованието.
- Работихте като старши експерт в РИО доста време. Достатъчно, за да познавате в детайли живота, взаимодействията и взаимоотношенията в него. Какво в това отношение бихте запазили и доразвили? Кое бихте променили и отхвърлили?
- Това, което искам да запазя, е същото и което искам да развия - приятелска и сътрудническа атмосфера, динамичност, оставяне на достатъчен периметър свобода на всеки експерт да развива идеите си и работа, както ги вижда. Тези неща не трябва да приемаме за даденост, а да ги пазим и развиваме, за да не изтляват.
- Кои ще бъдат приоритетите в работата Ви като началник на РИО в близък и по-далечен план?
- Постигането на по-ясно и балансирано вътрешно разпределение на задачите, на циркулирането на документацията, по-голяма откритост (вътре между нас и към училищната и социална среда). Това може да изглежда привидно дребно, но то ще ни направи ефективен инструмент за прилагане на националните образователни приоритети и ще ни направи експедитивни и полезни за хората.
- В каква степен настоящият кадрови състав на РИО е способен да ви подкрепи в действията Ви за качествени промени в работата на институцията?
- Аз се считам за подкрепена от колегите си. Дано да не греша. И приемам колегите си за способни на развитие и на рефлексия. Проблемът е, че имаме незаети щатове, заети без конкурс и колеги, навършили пенсионна възраст. Така че обновяване на екипа ще има, но не в драматични срокове.
- Кои функции на експерта в РИО според Вас трябва да бъдат водещи?
- Според мен сегашната формула на функциите на експерта по предмет или предметна област работи - да бъде и контролираща страна, и да подпомага, организира, анализира и пр. Именно съсредоточаването на няколко функции му придава авторитет, прави го център на дадената учителска общност. Учителите го наричат "нашия експерт", защото към него се обръщат за всичко и знаят, че той е в течение на всичко, свързано с тях и с работата по предмета.
Премахването на някоя от тези функции ще го лиши от важни лостове за въздействие. Предаването на част от тези функции на друг ще осакати и двете длъжности.
Това, което трябва да се премахне, са натоварености извън длъжностната характеристика. Така например, след като провеждането на множество олимпиади и външни оценявания и изпити са постоянна рутинна практика, провеждана по сходен алгоритъм, независимо от предмета и възрастта на учениците (зали, квестори, размножаване на материал и пр. логистика), би било много полезно да има специално регионално звено, което с това да се занимава, а експертите да могат да задълбочат своята аналитична, квалификационна, подпомагаща и контролираща работа.
- Считате ли, че са наложителни промени във взаимодействието и сътрудничеството на РИО с общинските отдели по образование?
- Взаимодействието и сътрудничеството нямат алтернатива. Местната власт има своята легитимност като пряко избрана от хората и това трябва да се уважава. Гледната точка на местната власт е по-индивидуализирана, по-локална. А нашата гледна точка като териториален орган на централна администрация е една идея по-общ. Тези две гледни точки обаче може да са допълващи се, взаимно коригиращи се, а не да се противопоставят.
- Каква тактика предпочитате: открит сблъсък до достигане на консенсус или „со кротце, со благо", така че „и вълкът да е сит и агнето да е цяло"?
- Не точно сблъсък, но да се говори открито, тактично, но без увъртане. Когато се защитава интересът на обществото и на държавата, рядко може и вълкът да е сит и агнето цяло.
- Вашето мнение за „вечните директори", а защо не и експерти?
Защитник съм на идеята за мандатност - на дирекори, на експерти, на началници. Това обаче изисква сериозно преосмисляне на цялостната картина и на детайлите, за да не се изроди идеята -каква продължителност на мандата дава възможност за доказване, кой и как решава да се повтори мандат, къде се връща човек след края на мандата си и пр.
- Какъв съвет ще даде експертът Габриела Миткова на началника на РИО Габриела Миткова?
- Експертът ще каже на началника да не забравя как е била учителка.
Жените на ДПС в Силистра организираха осмомартенско тържество
В навечерието на Деня на жената дамите от ДПС - Силистра си подариха неповторимо и незабравимо изживяване.
Празничната вечеря с музика и танци в ресторант „Чевермето” събра на едно място представителки на нежния пол от община Силистра.
Специални гости на осмомартенското соаре бяха общинските председателки на Женското дружество на ДПС и областнияj председател на Младежкото ДПС Севал Мустанова.
Задочно жените от ДПС бяха поздравени от евродепутата Филиз Хюсменова.
“Вие давате много - трябва и да получавате! Бъдете здрави, с бодър дух, мечтайте и се радвайте на живота; нека има на кого да се облегнете в труден момент! Надявам се, знаете със сърцата си, че се чувствам една от вас!” – гласеше част от поздравителния адрес на евродепутата Филиз Хюсменова.
Юнзюля Чакърова, областен председател на женската организация на ДПС, поздрави дамите и им пожела да бъдат нежни като морските вълни, силни като вятъра и бляскави като изгряваща звезда. Тя прикани общинските председатели на Дулово, Главиница и Силистра да разрежат тортата, невероятно сладко изкушение, станало традиция за отделните празници на ДПС.
Соарето премина под знака на доброто настроение, провокирало чаровни усмивки.
Тайната на дълголетието е киселото мляко
Поне за столетничката от главинишкото село Ножарево баба Юмюгюл.
Родена е на 31 декември в далечната 1908 година в с. Женда, Кърджали, в бедно селско семейство. Расте с четирима братя. През 1958 година семейството се преселва в Ножарево, община Главиница. Има шест деца, десет внука и седем правнуци.
Денят й преминава на пейката пред къщата. В градината са нацъфтели кокичета - бели като забрадката, която баба Юмюгюл връзва като типична родопчанка. За пред обектива обаче, побърза да сложи нова забрадка. Сините й очи все още са запазили блясъка на младостта и закачливо като незабравки се усмихват. Тайната на дълголетието й се крие в българското кисело мляко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар