Бр.129/14 юли 2009 г.

Комисия оглежда щетите в селата от падналите дъждове

Общинска комисия прави оглед в селата Поп Кралево и Главан. През почивните дни в района са паднали интензивни валежи от над 60 литра на квадратен метър и са нанесени щети по пътищата.
Сигналите са подадени от кметовете на селата, съобщи заместник-кметът Веселин Андреев.
В Главан дъждът е извлякъл една от улиците, а на входа на Поп Кралево има пропадане, откъсната е и асфалтова настилка.
Потърсено е съдействие от строителна фирма, която работи близо до село Срацимир.
 

Завърши жътвата на ечемика в областта

С 366 кг от декар среден добив завърши жътвата на ечемика в Силистренско, съобщават от Областната дирекция по земеделие. Стопаните в региона са прибрали общо 35 000 тона зърно. Реколтата е само с 8 000 тона повече от миналата година. Тогава с есенната култура бяха засетите с 30 000 декара по-малко площи.
Специалистите отдават сравнително ниския среден добив на голямата суша. През пролетта бяха бракувани и 4 000 декара посеви, които не поникнаха. 
В Крайдунавска Добруджа вече е преполовена и жътвата на пшеницата. Прибрани са близо 70 на сто от реколтата. Средният добив също е нисък – едва 303 кг/ дка.


Заловиха млад мъж с пакетче хероин

27-годишен силистренец е заловен с 2 грама хероин, съобщават от ОДМВР в Силистра. Наркотикът е открит при полицейска проверка на обществено място. Пакетчето е иззето, започнато е дознание. 

Потрошиха крак на мъж при пиянска свада

33-годишен мъж е със счупен крак след пиянски побой, информират от полицията в Силистра. Инцидентът е станал около 04.30 ч. в събота пред питейно заведение. Според събраните досега данни побойниците са двама младежи на 23 и 24 години. Образувано е досъдебно производство.

Крадци задигнаха кон и цветни метали от село

Неизвестни крадци задигнали кон и цветни метали от две села в Силистренско, съобщават от полицията. 
Кражбите са открити в почивните дни от стопаните на двата ограбени частни имота - в селата Правда и Българка. 
По случаите са образувани дознания. 
Справка от Областната дирекция на МВР в Силистра показва, че 326 от общо 624 регистрирани престъпления в Силистренско за полугодието са посегателства върху собствеността. От тях 258 са кражбите на имущество. Общата разкриваемост на престъпленията е почти 52%.


Моята Силистра
Нурай ИСМАИЛОВА

Въпреки че ще прозвучи твърде скучно и познато, обичам да наричам града, в който живея, “моята Силистра”. Ще отвърнат повечето: “И моята! И моята!”... Добре, не споря, но позволете ми да я нарека така, защото моят поглед я поглъща такава, каквато е...
Преди известно време изпаднах в една изключително неприятна ситуация. Един от многото напуснали по неволя граждани родната Силистра огорчено я бе “почернил” с впити от обида и разочарование слова. Възроптах с цената на неуместни подигравки и обвиняващи погледи. Не се оставих да бъде погазено самочувствието ми на жител на този град, в който все още живея и имам планове да остана в него. Ще последва въпрос навярно дали съм убедена в това и защо смятам да остана? Ще изтъкна хиляди причини.
Но има нещо, което не ми дава мира, и това е болката. Болката, че “бялата перла” линее заради упреците на обществото. Упреци, които би следвало да са насочени към властимащите, “способни” да накарат хората да почувстват собствената си страна чужда. Вина нямат нашите природни дадености и богатства, които никъде по света няма да срещнем. Вина нямат всички, които предпочитат да останат тук въпреки изпитанията на времето.
Погледнете я. Особено днес. Прекосявам града от покрайнините му до центъра и се наслаждавам на гледки, които навярно повечето от нас пропускат неволно, вглъбени в проблемите си. Излизам навън и ме посреща малко коте. Котето, което обгрижват всички съседи и щастливо отъждествяват с талисман на блока. Усмихнато ме подминава съседка и ми пожелава приятен ден. Забързано пресича пътя ми майка с малко детенце, което сънено поглежда към примамливите квартални катерушки. Дърветата, покрити с капки роса след снощния дъжд, преплитат свежест със сияние. Птичият хор, идващ от телеграфните стълбове, допълва началото на деня с настроение и вдъхновение. Двама мъже оживено дискутират политическата обстановка в страната на чаша кафе пред съседния блок. Подминава ухаеща на скъп парфюм дама и оставя дири, които спират впряга на сутрешния им спор. Следват надписът на големия квартален магазин, поредица от заведения, пазара, полуработещият светофар, обичайно притихналото за летния сезон училище, поредния светофар, павилионът с вестници, трите високи блока.... и така до центъра на града. Бъбрещите като в надпревара представителки на местната фирма за чистота усърдно привеждат в приветлив вид централните улици на града. Току някое кученце премине централната част наравно с бързащите минувачи. Цветовете на ароматната албиция навъсено припомнят, че скоро ще окапят. Голямата липа се подготвя за знойния ден и закачливо полюшва внушителната си корона. Вятър пренася дунавски полъх и примамливо приканва към сутрешна разходка в Дунавския парк. А мнозина са тези, които биха завидели за подобна даденост - кът за отмора и бягство от тежестта на деня.
Въздъхвам пречистена и одухотворена. Но съм и малко ту тъжна, ту обезнадеждена, ту просълзена. Красива е моята Силистра и все по-красива става! Но къде са моите връстници и дали нашите деца ще я предпочетат? Къде са всички онези, с които безгрижно тичахме по улиците на града, ежедневно прекосявахме, играейки на игри, които все по рядко днес децата предпочитат? Защо те напуснаха Силистра и далече, далече броят дните от раздялата с нея?
Улиците днес отново са изпълнени с глъч и детски смях. Хората уверено крачат в забързаното си ежедневие и въпреки трудните дни остават тук. Защо ли? Защото си струва днес да се събудиш и да вдъхнеш от до болка познатия мирис на Дунав и спомени.
Защото знаеш, че тук си роден и носиш в сърцето си не нещо друго, а Силистра.
Моята Силистра.