Бяла лястовица се появи в Силистра
Бяла лястовица се появи в Силистра вчера. Уникалната птица, символ на надеждата, беше забелязана от репортер на в. “Дръстър ПРЕС” в Дунавската градина в сутрешните часове.
Птицата на надеждата остана повече от час, кацнала на кабел в близост до туристическото корабче “Дръстър”, където много минувачи се спряха да я видят. Сред късметлиите, които улучиха събитието, беше и група деца от ЦДГ “Роза – 2”, излезли на разходка в парка.
Новината за уникалната птичка мълниеносно обиколи града. Според поверието бяла лястовица се ражда веднъж на 100 години.
Орнитологът Росен Илиев, директор на Природонаучния музей в Сребърна потвърди, че феноменът албинос съществува в природата, но при птиците се среща много рядко. Затова хората вярват, че бялата лястовица ще им донесе щастие и късмет.
82-годишният бай Илия:
Бяла лястовица се появи в Силистра вчера. Уникалната птица, символ на надеждата, беше забелязана от репортер на в. “Дръстър ПРЕС” в Дунавската градина в сутрешните часове. Птицата на надеждата остана повече от час, кацнала на кабел в близост до туристическото корабче “Дръстър”, където много минувачи се спряха да я видят. Сред късметлиите, които улучиха събитието, беше и група деца от ЦДГ “Роза – 2”, излезли на разходка в парка.
Новината за уникалната птичка мълниеносно обиколи града. Според поверието бяла лястовица се ражда веднъж на 100 години.
Орнитологът Росен Илиев, директор на Природонаучния музей в Сребърна потвърди, че феноменът албинос съществува в природата, но при птиците се среща много рядко. Затова хората вярват, че бялата лястовица ще им донесе щастие и късмет.
82-годишният бай Илия: Птичето може да излекува хората, които са го видели, и да им донесе щастие и сбъдване на мечтите
82 – годишният силистренец Илия Иванов стоеше на пейка заедно със свои познати и единствен беше виждал бяла лястовица. Събитието се е случило преди половин век, когато е бил на 30 години. Видял бялата лястовичка в с. Бистра. Цялото село се изредило да види чудото. Случило се през септември, когато птиците се приготвяли да отпътуват, и били събрани на жиците. Сред много си черни събратя бялата лястовичка се откроявала отдалеч.
Информационен терминал ще свързва Силистра с 15 града в България и Румъния
Пред сградата на общинската администрация в Силистра е монтиран информационен терминал, който е елемент от румъно-българска информационна мрежа.
Създаването й е финансирано по програма ФАР – ТГС 2005 чрез проект на Окръжен съвет - Констанца. Силистренска община е една от партниращите организации наред с местните власти в Добрич, Балчик, Генерал Тошево, Каварна, Шабла от българска страна и 10 града от окръзите Кълъраш и Констанца в Румъния.
Терминалът ще предоставя пълна информация за 16-те населени места на 3 езика – български, румънски и английски. Целта е да бъдат стимулирани сътрудничеството и развитието на бизнеса в региона, като акцент в проекта е туризмът.
Експерти от Силистренска община подготвят база от данни за района и преминават курс на обучение за поддържане на терминала.
Очаква се мрежата да заработи в края на август, когато трябва да приключи изпълнението на проекта. Техниката е собственост на бенефициента – Окръжен съвет - Констанца, но ще бъде предоставена за стопанисване в следващите 7 години на партньорските организации.
Общината подпомага лечението на момче с травма след падане в шахта
Семейство е поискало еднократна финансова помощ от общината в размер на 4 500 лева за операция на 14-годишния им син Димитър Димитров. През месец май момчето пропадна в 7-метрова необезопасена шахта в промишлената зона на Силистра. Досега са му направени две операции, едната от които е на главата. Поставена му е скъпо струваща пластина. Майката е безработна, а до скоро и бащата е бил без работа. За лечението на момчето са направени заеми, непосилни за семейния бюджет, е мотивът за поисканата подкрепа.
Сумата е над регламентираната в Правилника за реда, начина и условията за отпускане на еднократни социални помощи на граждани от община Силистра, чийто максимум е 400 лв.
Кметът Иво Андонов е внесъл докладна до Общинския съвет с предложение средствата да бъдат отпуснати от бюджета за местни дейности на общината. Предложението ще бъде разгледано на заседанието на 23 юли.
Семинар на сдружение “Нария” обедини хората с увреждания, в търсене на решения за проблемите им
Подстъпи с рампи за инвалидни колички, оборудвани с парапети и сигнално оцветяване, ще бъдат изградени към четири обществени сгради в Силистра до края на годината. Подстъпите ще бъдат направени пред входовете на Основно училище “Св. св. Кирил и Методий”, СОУ “Н. Й. Вапцаров”, ЦДГ “Ян Бибиян” и Областната дирекция на полицията в града. Това предвижда проектът “И ние можем”, който реализира силистренското сдружение “Нария” и е финансиран от Социално-инвестиционния фонд.
Проектът беше официално представен вчера по време на семинар на сдружението, в който взеха участие 60 души със зрителни, двигателни, слухови и психични увреждания от Силистра. Основната цел на срещата бе да разгледа проблемите на хората с увреждания и нормативната уредба за тяхната интеграция.
Форумът е първи по рода си в нашия град, тъй като събра на едно място хора с всички видове увреждания, в стремежа си да търсят решения на проблемите, които съпътстват техния живот и реализация, отбеляза управителят на сдружение “Нария” Красимира Георгиева.
В работата на семинара взеха участие потенциални работодатели, както и специалисти от институции, работещи по програми, касаещи хора с увреждания. Гост – лектори бяха Валентин Дамянов, регионален координатор за Североизточна България към Агенцията за хора с увреждания, Пламена Христова – специалист към Бюрото по труда – Силистра, и Ралица Великова от Дирекция “Социално подпомагане”.
Сдружение “Нария” е продължител на целите и идеите на фондация “Съпричастие” – клон Силистра. Учредяването на сдружението бе провокирано от желанието на местната власт в града да има неправителствена организация в града, която да реализира подобни проекти, обясни Георгиева.
Семантиката на думата “Нария” идва от едноименна келтска богиня и в превод означава “Танцуващ огън”. Искаме така, както е названието на нашето сдружение, никога да не угасват огънят и надеждата в душите на хората с увреждания, за които работим, сподели Красимира Георгиева. По нейна информация хората с увреждания в Силистра са 8 000, а за областта броят им е 13 000.
“Хората с увреждания не искат да излизат от инертността, в която са попаднали”, каза Красимира Георгиева. Според нея интеграцията им става бавно и много трудно, защото липсват нужните обществени нагласи у нас.
Тутраканецът Гюрсес Александров в школата на Стоичков
Централният нападател на „Аристон” (Русе) Гюрсес Александров е сред 20-имата млади надежди във футболната игра на България, предпочетен за обучение в Школата на Христо Стоичков в Етрополе.
Гюрсес Александров е от Тутракан, роден е на 24 ноември 1993 г.
Над 200 момчета, сред тях шестима от Русе, са участвали в предварителния подбор, включващ различни спортни изпитания свързани с футболната игра. Два гола е отбелязал той и по време на изпитния мач, с което окончателно е спечелил комисията, съобщи за вестника неговият баща Гюрсел, който е щастлив, че синът му полека-лека се доближава до реализиране на мечтата си – да стане професионален футболист.
В досегашния си отбор „Аристон” Александров е наричан Ел Пистолеро заради точния изстрел в противниковата врата.
Тренировките в Школата на Стоичков ще започнат още през този месец, а наесен в Етрополе Гюрсес Александров ще продължи и образованието си.
ЗРЕЛОСТНИТЕ ИЗПИТИ 2009
ИМА ЛИ СИЛНИ ХОДОВЕ СЛЕД НИСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ?
Красимир КОЕВ
Този анализ е едно лично мнение. Моето лично мнение. То несъмнено носи емоциите на човек, пряко свързан с Езиковата гимназия в Силистра като един от нейните строители. Но от друга страна, нека не звучи нескромно, хората трябва да четат този текст като текст на човек с добра компетентност, на опитен експерт по въпросите на управлението на образованието.
Работил съм на всички възможни длъжности: инспектор по български език и литература, координатор на възпитателните дейности в училище, заместник-директор по учебните и по стопанските въпроси, директор на Езиковата гимназия, началник на Регионалния инспекторат, началник на отдел в МОН.
Смисълът на този текст е да възбуди неотложния вече разговор за съдбата на средните училища в Силистра и областта и да потърси мнения както от експертно равнище, така и на гражданско равнище. Да се чуе гласът на хората, които трябва да упражняват оня граждански контрол, без който демокрацията не може. Ако този дебат се състои, той може да бъде повод местните образователни власти да вземат свои управленски решения. Ако този дебат не се състои сега чрез тази статия, властите трябва да го проведат неотложно бързо, защото той е забавян и избягван почти цяло десетилетие.
Преди да се формулират някои изводи, е необходимо да се позиционира предстоящият анализ. Това означава да се подчертаят няколко неща.
Първо, че резултатите от зрелостния изпит по български език и литература са с изключителна важност за измерване качеството на образование за конкретното училище и за страната. На този изпит се явяват всички, които са посещавали редовно /!?!/ учебните занятия и са завършили успешно XII клас. В едни от училищата на областта това са над 130 ученици, в други броят им е около и под 20. Но дори и при малко на брой зрелостници, щом те са цял випуск, резултатите им са представителни за училището. Те имат висока тежест при отговора на въпроса ефективно и рентабилно ли е това училище, важно ли е то за общинската и областната образователна система и как трябва да бъде обгрижвано от местните образователни власти.
Ще добавя също, второ, че това е учебният предмет, който има особено място в българското училище. Зрелостният изпит по него не е тест с някакви въпроси от областта на правописа или на художествената стилистика. Напротив. Към този предмет и към резултатите от него са ангажирани и носят отговорност всички, които в съответното училище имат учебна работа с учениците. И директорът, и помощниците му, и учителите по математика, и по биология, и по всички други учебни предмети, и класният ръководител, и библиотекарят – всички. Защото става дума за основната грамотност, която дава училището. Става дума за езиковата грамотност. А езиковата грамотност, така както светът разбира това понятие, включва уменията да се чете, т.е. да се разбира смисълът и посланията на различни /научни, художествени, публицистични и пр./ текстове, да се открояват аргументите в защита на различни тези. Онова, което консолидира усилията на всички в училището, на цялата училищна общност, е това, че езиковата грамотност е грижа на всеки, защото тя се измерва още с умението на ученика да мисли, сам да издига становища, да намира аргументи и да изразява с доказателства свое мнение и позиция. Иначе казано, измерва се с умението на ученика да общува свободно устно и писмено в различни жизнени ситуации, да бъде гражданин. И понеже това трябва да се прави именно на български език в учебното време на всички без изключение учебни предмети, резултатът от финалния изпит /зрелостния/ по български език и литература е с по-голяма представителност в сравнение с всеки друг зрелостен изпит.
И още. Трето. Когато се анализират резултатите по този предмет, трябва предварително да се знае, че изпитът по него е определен по закон да бъде полаган от всички завършващи и не е по желание. Не е и по избор. По избор на зрелостниците е вторият изпит. Изпитът по български език и литература е най-важното задължение на училището пред учениците, родителите и обществото. Задължение, заради което то съществува с персонал и с бюджет. Задължение, което се измерва именно чрез зрелостните изпити. И в същото време, тъкмо защото е измеримо, това задължение на училището е съпоставимо. Съпоставяйки резултатите на училищата, могат да се правят изводи за типа училище както в рамките на областта, така и в рамките на страната. Макар че за да бъде една рейтинг-скала достатъчно пълна, трябва да се добавят и други съизмерими показатели. Въпреки тази уговорка, съпоставката на резултатите от зрелостния изпит по български език и литература може да подреди училищата ако не с абсолютна точност, то поне да ги класира в няколко категории. Ето някои от възможните:
- дали училището е успяващо, интензивно развиващо се и постоянно напредващо;
- дали съумява да поддържа равнището си на успешно, макар и да не напредва видимо и осезаемо;
- дали е застойно, застинало на изходното си положение от преди десетина и повече години училище на статуквото;
- дали училището е потъващо, с функциите на приют за немотивирани ученици и на безотговорни и безгрижни учители.
Анализът на втория зрелостен изпит има едно очаквано възражение. Може ли резултатът само по един учебен предмет да бъде характеризиращ училището и да го поставя в някоя от посочените по-горе категории. Не е ли този предмет само един от многото предмети в учебния план? И защо тогава го натоварваме с такива функции?
Ще се съглася. Да, така е. Не бива да се преувеличава, пренатоварва, спекулира и злоупотребява с изводите. Нито на общинско, областно или на национално равнище.
Но преди да кажем към какво трябва да водят изводите, трябва да ги направим. Тезата, която тук се защитава, е, че без анализи не бива да се остава. Хората трябва да знаят къде учат децата им, какво спокойствие и каква среда за учене създава училището, как се грижи учениците да бъдат включени в живот, който самите те правят чрез своите ученически общности. Да знаят, че не винаги новата дограма и добрата училищна мебел правят училището успяващо. Хората трябва да могат да преценят дали грижата на общината и държавата за училището е пропорционална на постигнатото от него качество на образование и да попитат управляващите защо позволяват диспропорции. Както и да попитат какви са мотивите им да задържат развитието на доказалите се училища.
Въпросите имат всъщност два адресата: питат се образователните власти, но се питат и училищните власти. Когато обществото започне да задава повече въпроси, тогава управленците ще разберат, че не могат без гражданските структури. И ще ги овластят. Ще им дадат реалното право на граждански контрол, правото да бъдат реално съуправляващи, а не до безкрайност безмълвни данъкоплатци.
Ето защо държавните зрелостни изпити за 2009 година не бива да остават без задълбочени и оздравяващи с критичността си анализи. Анализите започват от училищата. На техните годишни съвети трябва да се проведе широка дискусия. Не затворена в гилдията, а с участието на родителите и на учениците. Да, без тях е безсмислено. Те са “клиентите” и те имат правото да питат и да искат “сметката”. Тук, в училището, трябва да стартира неприятният разговор защо то не е успяващо. Но анализите не бива да остават само училищен въпрос. Дебатът е необходим и на други равнища. На общинско и на областно равнище той може да даде ориентири и посоки за неотложни промени, които уж от всички са разбираеми, но все си остават нестартирали.
И така, нека започнем този анализ с големите училища, с по над 130 зрелостници.
Най-предпочитаното училище, ПГСУАУ “Ат. Буров” /бивш Икономически техникум/ по български език и литература има резултат по-нисък от Езиковата гимназия почти с цяла единица /5.23 за ЕГ срещу 4.28/. Това е огромна разлика, тя е като пропаст между двете училища. Най-осезаемо това се забелязва, когато се съпостави класирането им в национален мащаб. Езиковата гимназия е на 84 място /от 1060 средни училища в България/, а ПГСУАУ е на 382.
Към близки до тези изводи ни води съпоставката на резултатите в ЕГ с тези в Природо-математическата гимназия. По български език и литература ПМГ заема едва 203 място с успех 4.75, изоставайки от ЕГ с цели 119 места. По математика, която в ПМГ е профилиращ предмет и се изучава с хорариум повече от два пъти по-голям от този в ЕГ, двете училища делят 151 и 152 място с еднакъв среден успех 4.35. Такова далечно и задно място не е добър атестат за Езиковата гимназия. Но за Математическата резултатите по математика са истински провал.
Ще продължим в съпоставителен план с резултатите от втория зрелостен изпит. Той се избира от самите ученици. Естествено е някои от мотивите им за този избор да са: предмет, по който ученикът има най-големи успехи и потенциал за добро представяне /”лесен” изпит, да не се изложи, но избран и с оглед на кандидатстването във ВУЗ/, а също и предмет, който според него се преподава от учител, на когото може да се има доверие, профилиращ предмет, изучаван с повече часове/. Резултатът от втория зрелостен изпит не е характеризиращ за общото състояние на училището, но е достатъчно показателен за качеството на обучение по избрания предмет в рамките на конкретното училище, както и на мястото му в националната рейнинг-скала за предмета.
Ето някои числа за трите големи училища: ПГСУАУ със 153 зрелостници, ПМГ – със 145, и ЕГ – със 138:
математика: ЕГ -151 място; ПМГ – 152; ПГСУАУ – 631 /от общо 786 училища в страната/;
география: ЕГ – 157; ПМГ – 476; ПГСУАУ – 556 /от 991 училища/;
история: ЕГ – 375; ПМГ – 385; ПГСУАУ – 547 /от 798 училища/;
биология: ЕГ – 141; ПМГ – 184; ПГСУАУ – 582 /от 777 училища/;
английски език: ЕГ – 136; ПМГ – 428; ПГСУАУ – 544 /от 675 училища в страната/;
немски език: ЕГ – 31 място от 149 училища; в област Силистра на зрелостен изпит по немски език се явяват ученици само от 1 училище;
френски език: ЕГ – 26; ПГСУАУ – 62 от 73 училища в страната; в ПМГ не се изучава друг първи чужд език, освен английски.
Прави впечатление огромната дистанция, на която са разположени големите ни училища по “стълбата” на качеството. Това е забележимо от всеки. Но експертът трябва да забележи и друго. При нас в Силистра някои неща са обърнати наопъки, странни са, нелогични за обяснение. Излиза, че най-предпочитаното училище, ПГСУАУ, училището, в което учениците влизат след конкурс, приети са с висок успех и имат несъмнен потенциал, училището с най-голям брой паралелки и ученици, то като че ли не може да осигури развитието на децата и те завършват средното си образование със загуби /знаят по-малко от преди/, с ниски резултати, резултати, несъизмерими с други сродни училища в страната и по-ниски от Дулово и Тутракан, където няма селекция при входа. Обърнете още веднъж внимание за мястото, което заема училището. Аз съм стъписан. Знаел съм и преди за разлика в резултатите между Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по икономика, но че са толкова драстични не съм и помислял. Обяснявал съм си наплива към това училище с интереса към икономическата наука, търсил съм връзка с големия прием в стопанските факултети и в УНСС и други сродни висши училища, мислил съм си, че този необясним интерес е и временна мода, която ще отзвучи. Но изглежда трябва да приема гледната точка на много мои познати, които без учудване казват:”Там е лесно, отличник ставаш без усилия и труд!”
Вгледайте се и в резултатите на ПМГ. Това несъмнено е училището с особени заслуги за прогреса и развитието на Силистренския край. Всеки може да спомене десетки имена на изключителни хора, завършили това училище. Но резултатите от матурите ме ужасяват не по-малко от тези на Гимназията по икономика. Какво става? Вярно ли е, че успехът по география е 3.64, а по история – 3.91. Какви са тези места в класацията – над 400-ната позиция? И тук ли важат същите обяснения за ниските резултати?И тук ли без труд?
Веднага следва един остър граждански въпрос: защо училището по икономика се лансира от началника на Регионалния инспекторат и когато се определя планът му за прием, той остава абсурдно голям и ненужен за свиващия се областен град, както и за потъналата в тежка демографска криза област. Този голям прием е абсурден и по отношение на резултатите от зрелостните изпити – много ученици в училище с ниски резултати. Защо за 2009/2010 е определен план за прием 6 /шест/ паралелки от по 29 ученици и той надвишава приема в сродни училища на градове с много над 100 000 жители? По подобен начин стои въпросът за приема и в Природо-математическата гимназия. Държавният план за прием в това училище е общо 5 паралелки горен курс след VII клас и една след IV клас. Общо по 6 и за двете неуспяващи училища срещу три в ЕГ. При това, откакто съществуват т.нар. интензивни класове по чужд език, в ПМГ естествено се учи само предпочитаният и търсеният от всички английски език. В същото време, благодарение рестриктивната политика на началника на РИО и областната управа, както и благодарение на нескриваното тенденциозно политическо и лично отношение към мен и към сегашния директор Васил Узунов, през изтичащата година в ЕГ учат едва три паралелки. За 4 години приемът в това училище бе смазан от 6 на три паралелки. Защо? Защо, дори ако училището има проблеми, които зависят от състава му, защо общинските и областните образователни власти не помогнат за управленското му стабилизиране, а стоят безучастни и не само безучастни, а като че и радващи се на неясната му съдба? След запращането му в сграда на края на града, за сметка на Икономическата гимназия, която влезе в Центъра, въпреки това ми е трудно да допусна, че местните образователни власти са определили като свой приоритет сриването на Езиковата гимназия. Не може да се отрече обаче, че тази неясна и неподкрепяща политика се води към несъмнено най-успяващото училище в област Силистра. И то успява въпреки това. Без да се подаде на възможността преди няколко години да се преструктурира в Английска гимназия и да реши лесно въпросите с приема си.
Воювайки с властите и РИО, продължава да се мъчи да поддържа, освен английски, и немски, и френски, и испански и руски език и така да дава по-големи възможности на младите хора и шанс да гледат към висшите училища на Германия и Франция.
Равносметката за приема в средните училища на област Силистра ни изправя пред друга алогичност. Защо при този срив на местната икономика вече от много години и при настъпващата криза, защо във времето, когато няма никаква яснота за индустриалното развитие на Силистра се предвиждат 35 професионални паралелки срущу 23 общообразователни /две от които са с професионална насоченост/? Тази диспропорция не е нищо друго освен управленско своеволие, скрита зад областната управа. Тя нарушава поддържания негласно през последните десетина години /също така изкуствено и неотговарящо на реалностите/ паритет: 50% срещу 50% за общото и за професионалното образование. МОН мълчи и чака инспекторатите да реагират. Инспекторатите мълчат и чакат общините. Общините мълчат и чакат МОН. И така до края на света. Явно е, че е назрял въпросът за преструктуриране на средното образование в областта и за създаване на регионалната образователна политика. Но това може да стане, ако бъдат спрени застоят, симулирането на промени чрез медийните изяви на “най-успешния министър на НДСВ” и педагогическото бездействие, подменено с нашествията на “мобилните групи” за уж дисциплинирането на системата.
Тежки и още по-неприятни са изводите, когато под лупа се поставят резултатите на професионалните училища. По български език и литература средният успех е около 3.52 /851 място за ПГМТ/. Най-успелите са Професионалната гимназия в Дулово /735 място/ и Строителното училище /755/, за да се стигне до 985 място с 3.29 на ПГЛП и до абсолютния връх в ниското – 1058 място с успех 2.94 за Земеделското училище в Средище от общо 1060 училища. В ПГСУАУ “Ат. Буров” при 11 явили се средният успех по математика е 3.00, в ПГС “П.Пенев” 19 явили се имат среден успех 2.94 /655 място/, а в ПГМТ /бившият Механотехникум!/ средният успех е 2.81 /706 място от общо 786 училища/. По история същото училище, ползващо се със заслужен авторитет в миналото, има успех едва 3.14 и 679 място в класацията срещу 3.20 /658 място/ от учениците на Земеделското училище в Средище.
Най-жестоки за областта са резултатите по география. Това е изпитът, който са предпочели най-голямата част от учениците в професионалните училища. Тук резултатите се движат от 2.77 в Земеделската гимназия-Силистра и 976 място от общо 991, до “високото” 777 място и успех 3.19 за Строителната гимназия. Гимназията по лека промишленост и Земеделското училище в Ситово са съответно на 969 и 958 място. По биология също най-зле се представят професионалните училища, сред които с успех 3.27 на 749 място от общо 779 е Земеделското училище в Средище, а най-добре представилото се е Строителната гимназия с успех 4.29 и 427 място.
Общият брой на зрелостниците в деветте професионални гимназии е по-малък от 400 и е средно по около 40 ученици на випуск, т.е. по две паралелки. В пет маломерни училища от областния град учат едва по 200-230 ученици във всичките им класове. При великолепни условия са децата от Строителното училище, а след солидни ремонти и с нова дограма са ПГМТ и ПГПТ, в нова сграда след изразходвани много средства от МОН е и Икономическата гимназия. Резултатите им, както е лесно да се види, са отчайващо ниски. Но разходите за тях са впечатляващо високи: самостоятелни сгради, ремонти, отопление, работилници, техника, възможности за собствени приходи, компютри, едносменно обучение. Естествен е въпросът: защо съществуват, какво допринасят за развитието на областта и кой задържа структурната реформа в професионалното образование? Защо не се предприемат действия за окрупняване, сливане и преобразуване на тези училища? Защо вместо три училища /две с по 500 ученици и ПГСУАУ със 700/ в Силистра има шест крайно нерентабилни и неефективни?
Какво е мнението на МОН, на Регионалния инспекторат, как разсъждават в областната управа и в Областния съвет по заетостта, в различните камари, в общината? Никой не знае. Знае се как мислят експертите в Европейския съюз за нереформираното ни образование, а ние не знаем мнението на нашите! Не се ли притесняват тези хора, че качеството на образование в тези училища е убийствено ниско и че една от причините е стремежът независимо от всичко и въпреки лошите резултати да се пазят на всяка цена лишени от резултатност образователни структури? Защо са ни потъващи училища, в които учениците не могат да бъдат мотивирани и в които учителите не смеят да поставят реални оценки, защото така ще посегнат на хляба си? До къде може да стигне подмяната на резултатите с фалшиви тройки? Защо подмяната на образование се слива с безотговорния непукизъм на МОН?
Малко по-добро на този смазващ фон е състоянието на средните общообразователни училища /СОУ/. Те са 2 в Силистра, две в Тутракан, по едно в Дулово, Паисиево, Окорш и Главиница. Тук нещата са вътрешно поляризирани. Малките училища /СОУ”Ю.Гагарин”, тези в Паисиево, Окорш и “Хр. Ботев” в Тутракан са на единия полюс: по български език и литература заемат крайно “ниски”места - между 941 и 650 място, а тези с по три паралелки /СОУ”Й. Йовков” -Тутракан, СОУ – Дулово и СОУ”Н.Й.Вапцаров” - Силистра са значително “напред” - между 313 и 368 място. По история СОУ-Дулово е на много добра позиция: 120 място с успех 4.85, като изпреварва Езиковата гимназия, по биология СОУ”Й.Йовков” при 6 явили се ученици заема изключително високото 39 място от 777 училища с успех 5.83, а СОУ-Дулово е на 256 място. Престижно място има и СОУ-Окорш по география, изпреварвайки със своето 199 място ПМГ /476 място/ и ПГСУАУ /556 място/.
Изводите, към които ни водят резултатите тук, са отново свързани с бездействието на образователните власти за преструктуриране на системата. На всички е ясно, че СОУ ”Ю. Гагарин” трябва да стане основно училище, а вероятно и да се закрие. Така ще може да се мисли какви и колко да бъдат основните и средните училища в Силистра, дали не е необходимо самостоятелно начално и как да се преразпределят сградите, че всички училища да бъдат на едносменен режим.
Изкуствено училище се оказа и СОУ”Хр. Ботев”-Тутракан и резултатите му го пращат на непристижни задни места в класацията. Пита се защо не бъде подкрепено успяващото СОУ”Й. Йовков”-Тутракан и защо някакви словесни двубои и персонални комплекси заменят добрия тон, както и защо някои местни управляващи се опитват да се оправдават с нуждата от конкуренция, която да подобряла резултатите и на двете училища. Но в действителност в Тутракан едното училище е с “потъващ” горен курс и това няма нужда да се оспорва. То никога не би било съпоставимо със старата и добра гимназия – СОУ “Й. Йовков”.
И така – нека завърша изненадващо бързо. Вижте какви изводи могат да се направят дори само от едни зрелостни изпити. При това тези мои разсъждения са непълни. И още – те могат да бъдат допълнени, коментирани, оспорвани. Своята позиция аз мога да защитя. Но по-важно е да се появят и защитят и други становища. Чак тогава трябва да се търсят посоката и решенията.
Едно е сигурно: без промяна не може повече. Стига!
82 – годишният силистренец Илия Иванов стоеше на пейка заедно със свои познати и единствен беше виждал бяла лястовица. Събитието се е случило преди половин век, когато е бил на 30 години. Видял бялата лястовичка в с. Бистра. Цялото село се изредило да види чудото. Случило се през септември, когато птиците се приготвяли да отпътуват, и били събрани на жиците. Сред много си черни събратя бялата лястовичка се откроявала отдалеч.
Информационен терминал ще свързва Силистра с 15 града в България и Румъния
Пред сградата на общинската администрация в Силистра е монтиран информационен терминал, който е елемент от румъно-българска информационна мрежа.Създаването й е финансирано по програма ФАР – ТГС 2005 чрез проект на Окръжен съвет - Констанца. Силистренска община е една от партниращите организации наред с местните власти в Добрич, Балчик, Генерал Тошево, Каварна, Шабла от българска страна и 10 града от окръзите Кълъраш и Констанца в Румъния.
Терминалът ще предоставя пълна информация за 16-те населени места на 3 езика – български, румънски и английски. Целта е да бъдат стимулирани сътрудничеството и развитието на бизнеса в региона, като акцент в проекта е туризмът.
Експерти от Силистренска община подготвят база от данни за района и преминават курс на обучение за поддържане на терминала.
Очаква се мрежата да заработи в края на август, когато трябва да приключи изпълнението на проекта. Техниката е собственост на бенефициента – Окръжен съвет - Констанца, но ще бъде предоставена за стопанисване в следващите 7 години на партньорските организации.
Общината подпомага лечението на момче с травма след падане в шахта
Семейство е поискало еднократна финансова помощ от общината в размер на 4 500 лева за операция на 14-годишния им син Димитър Димитров. През месец май момчето пропадна в 7-метрова необезопасена шахта в промишлената зона на Силистра. Досега са му направени две операции, едната от които е на главата. Поставена му е скъпо струваща пластина. Майката е безработна, а до скоро и бащата е бил без работа. За лечението на момчето са направени заеми, непосилни за семейния бюджет, е мотивът за поисканата подкрепа.
Сумата е над регламентираната в Правилника за реда, начина и условията за отпускане на еднократни социални помощи на граждани от община Силистра, чийто максимум е 400 лв.
Кметът Иво Андонов е внесъл докладна до Общинския съвет с предложение средствата да бъдат отпуснати от бюджета за местни дейности на общината. Предложението ще бъде разгледано на заседанието на 23 юли.
Семинар на сдружение “Нария” обедини хората с увреждания, в търсене на решения за проблемите им
Подстъпи с рампи за инвалидни колички, оборудвани с парапети и сигнално оцветяване, ще бъдат изградени към четири обществени сгради в Силистра до края на годината. Подстъпите ще бъдат направени пред входовете на Основно училище “Св. св. Кирил и Методий”, СОУ “Н. Й. Вапцаров”, ЦДГ “Ян Бибиян” и Областната дирекция на полицията в града. Това предвижда проектът “И ние можем”, който реализира силистренското сдружение “Нария” и е финансиран от Социално-инвестиционния фонд. Проектът беше официално представен вчера по време на семинар на сдружението, в който взеха участие 60 души със зрителни, двигателни, слухови и психични увреждания от Силистра. Основната цел на срещата бе да разгледа проблемите на хората с увреждания и нормативната уредба за тяхната интеграция.
Форумът е първи по рода си в нашия град, тъй като събра на едно място хора с всички видове увреждания, в стремежа си да търсят решения на проблемите, които съпътстват техния живот и реализация, отбеляза управителят на сдружение “Нария” Красимира Георгиева.
В работата на семинара взеха участие потенциални работодатели, както и специалисти от институции, работещи по програми, касаещи хора с увреждания. Гост – лектори бяха Валентин Дамянов, регионален координатор за Североизточна България към Агенцията за хора с увреждания, Пламена Христова – специалист към Бюрото по труда – Силистра, и Ралица Великова от Дирекция “Социално подпомагане”.
Сдружение “Нария” е продължител на целите и идеите на фондация “Съпричастие” – клон Силистра. Учредяването на сдружението бе провокирано от желанието на местната власт в града да има неправителствена организация в града, която да реализира подобни проекти, обясни Георгиева.
Семантиката на думата “Нария” идва от едноименна келтска богиня и в превод означава “Танцуващ огън”. Искаме така, както е названието на нашето сдружение, никога да не угасват огънят и надеждата в душите на хората с увреждания, за които работим, сподели Красимира Георгиева. По нейна информация хората с увреждания в Силистра са 8 000, а за областта броят им е 13 000.
“Хората с увреждания не искат да излизат от инертността, в която са попаднали”, каза Красимира Георгиева. Според нея интеграцията им става бавно и много трудно, защото липсват нужните обществени нагласи у нас.
Тутраканецът Гюрсес Александров в школата на Стоичков
Централният нападател на „Аристон” (Русе) Гюрсес Александров е сред 20-имата млади надежди във футболната игра на България, предпочетен за обучение в Школата на Христо Стоичков в Етрополе.Гюрсес Александров е от Тутракан, роден е на 24 ноември 1993 г.
Над 200 момчета, сред тях шестима от Русе, са участвали в предварителния подбор, включващ различни спортни изпитания свързани с футболната игра. Два гола е отбелязал той и по време на изпитния мач, с което окончателно е спечелил комисията, съобщи за вестника неговият баща Гюрсел, който е щастлив, че синът му полека-лека се доближава до реализиране на мечтата си – да стане професионален футболист.
В досегашния си отбор „Аристон” Александров е наричан Ел Пистолеро заради точния изстрел в противниковата врата.
Тренировките в Школата на Стоичков ще започнат още през този месец, а наесен в Етрополе Гюрсес Александров ще продължи и образованието си.
ЗРЕЛОСТНИТЕ ИЗПИТИ 2009
ИМА ЛИ СИЛНИ ХОДОВЕ СЛЕД НИСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ?
Красимир КОЕВ
Този анализ е едно лично мнение. Моето лично мнение. То несъмнено носи емоциите на човек, пряко свързан с Езиковата гимназия в Силистра като един от нейните строители. Но от друга страна, нека не звучи нескромно, хората трябва да четат този текст като текст на човек с добра компетентност, на опитен експерт по въпросите на управлението на образованието.Работил съм на всички възможни длъжности: инспектор по български език и литература, координатор на възпитателните дейности в училище, заместник-директор по учебните и по стопанските въпроси, директор на Езиковата гимназия, началник на Регионалния инспекторат, началник на отдел в МОН.
Смисълът на този текст е да възбуди неотложния вече разговор за съдбата на средните училища в Силистра и областта и да потърси мнения както от експертно равнище, така и на гражданско равнище. Да се чуе гласът на хората, които трябва да упражняват оня граждански контрол, без който демокрацията не може. Ако този дебат се състои, той може да бъде повод местните образователни власти да вземат свои управленски решения. Ако този дебат не се състои сега чрез тази статия, властите трябва да го проведат неотложно бързо, защото той е забавян и избягван почти цяло десетилетие.
Преди да се формулират някои изводи, е необходимо да се позиционира предстоящият анализ. Това означава да се подчертаят няколко неща.
Първо, че резултатите от зрелостния изпит по български език и литература са с изключителна важност за измерване качеството на образование за конкретното училище и за страната. На този изпит се явяват всички, които са посещавали редовно /!?!/ учебните занятия и са завършили успешно XII клас. В едни от училищата на областта това са над 130 ученици, в други броят им е около и под 20. Но дори и при малко на брой зрелостници, щом те са цял випуск, резултатите им са представителни за училището. Те имат висока тежест при отговора на въпроса ефективно и рентабилно ли е това училище, важно ли е то за общинската и областната образователна система и как трябва да бъде обгрижвано от местните образователни власти.
Ще добавя също, второ, че това е учебният предмет, който има особено място в българското училище. Зрелостният изпит по него не е тест с някакви въпроси от областта на правописа или на художествената стилистика. Напротив. Към този предмет и към резултатите от него са ангажирани и носят отговорност всички, които в съответното училище имат учебна работа с учениците. И директорът, и помощниците му, и учителите по математика, и по биология, и по всички други учебни предмети, и класният ръководител, и библиотекарят – всички. Защото става дума за основната грамотност, която дава училището. Става дума за езиковата грамотност. А езиковата грамотност, така както светът разбира това понятие, включва уменията да се чете, т.е. да се разбира смисълът и посланията на различни /научни, художествени, публицистични и пр./ текстове, да се открояват аргументите в защита на различни тези. Онова, което консолидира усилията на всички в училището, на цялата училищна общност, е това, че езиковата грамотност е грижа на всеки, защото тя се измерва още с умението на ученика да мисли, сам да издига становища, да намира аргументи и да изразява с доказателства свое мнение и позиция. Иначе казано, измерва се с умението на ученика да общува свободно устно и писмено в различни жизнени ситуации, да бъде гражданин. И понеже това трябва да се прави именно на български език в учебното време на всички без изключение учебни предмети, резултатът от финалния изпит /зрелостния/ по български език и литература е с по-голяма представителност в сравнение с всеки друг зрелостен изпит.
И още. Трето. Когато се анализират резултатите по този предмет, трябва предварително да се знае, че изпитът по него е определен по закон да бъде полаган от всички завършващи и не е по желание. Не е и по избор. По избор на зрелостниците е вторият изпит. Изпитът по български език и литература е най-важното задължение на училището пред учениците, родителите и обществото. Задължение, заради което то съществува с персонал и с бюджет. Задължение, което се измерва именно чрез зрелостните изпити. И в същото време, тъкмо защото е измеримо, това задължение на училището е съпоставимо. Съпоставяйки резултатите на училищата, могат да се правят изводи за типа училище както в рамките на областта, така и в рамките на страната. Макар че за да бъде една рейтинг-скала достатъчно пълна, трябва да се добавят и други съизмерими показатели. Въпреки тази уговорка, съпоставката на резултатите от зрелостния изпит по български език и литература може да подреди училищата ако не с абсолютна точност, то поне да ги класира в няколко категории. Ето някои от възможните:
- дали училището е успяващо, интензивно развиващо се и постоянно напредващо;
- дали съумява да поддържа равнището си на успешно, макар и да не напредва видимо и осезаемо;
- дали е застойно, застинало на изходното си положение от преди десетина и повече години училище на статуквото;
- дали училището е потъващо, с функциите на приют за немотивирани ученици и на безотговорни и безгрижни учители.
Анализът на втория зрелостен изпит има едно очаквано възражение. Може ли резултатът само по един учебен предмет да бъде характеризиращ училището и да го поставя в някоя от посочените по-горе категории. Не е ли този предмет само един от многото предмети в учебния план? И защо тогава го натоварваме с такива функции?
Ще се съглася. Да, така е. Не бива да се преувеличава, пренатоварва, спекулира и злоупотребява с изводите. Нито на общинско, областно или на национално равнище.
Но преди да кажем към какво трябва да водят изводите, трябва да ги направим. Тезата, която тук се защитава, е, че без анализи не бива да се остава. Хората трябва да знаят къде учат децата им, какво спокойствие и каква среда за учене създава училището, как се грижи учениците да бъдат включени в живот, който самите те правят чрез своите ученически общности. Да знаят, че не винаги новата дограма и добрата училищна мебел правят училището успяващо. Хората трябва да могат да преценят дали грижата на общината и държавата за училището е пропорционална на постигнатото от него качество на образование и да попитат управляващите защо позволяват диспропорции. Както и да попитат какви са мотивите им да задържат развитието на доказалите се училища.Въпросите имат всъщност два адресата: питат се образователните власти, но се питат и училищните власти. Когато обществото започне да задава повече въпроси, тогава управленците ще разберат, че не могат без гражданските структури. И ще ги овластят. Ще им дадат реалното право на граждански контрол, правото да бъдат реално съуправляващи, а не до безкрайност безмълвни данъкоплатци.
Ето защо държавните зрелостни изпити за 2009 година не бива да остават без задълбочени и оздравяващи с критичността си анализи. Анализите започват от училищата. На техните годишни съвети трябва да се проведе широка дискусия. Не затворена в гилдията, а с участието на родителите и на учениците. Да, без тях е безсмислено. Те са “клиентите” и те имат правото да питат и да искат “сметката”. Тук, в училището, трябва да стартира неприятният разговор защо то не е успяващо. Но анализите не бива да остават само училищен въпрос. Дебатът е необходим и на други равнища. На общинско и на областно равнище той може да даде ориентири и посоки за неотложни промени, които уж от всички са разбираеми, но все си остават нестартирали.
И така, нека започнем този анализ с големите училища, с по над 130 зрелостници.
Най-предпочитаното училище, ПГСУАУ “Ат. Буров” /бивш Икономически техникум/ по български език и литература има резултат по-нисък от Езиковата гимназия почти с цяла единица /5.23 за ЕГ срещу 4.28/. Това е огромна разлика, тя е като пропаст между двете училища. Най-осезаемо това се забелязва, когато се съпостави класирането им в национален мащаб. Езиковата гимназия е на 84 място /от 1060 средни училища в България/, а ПГСУАУ е на 382.
Към близки до тези изводи ни води съпоставката на резултатите в ЕГ с тези в Природо-математическата гимназия. По български език и литература ПМГ заема едва 203 място с успех 4.75, изоставайки от ЕГ с цели 119 места. По математика, която в ПМГ е профилиращ предмет и се изучава с хорариум повече от два пъти по-голям от този в ЕГ, двете училища делят 151 и 152 място с еднакъв среден успех 4.35. Такова далечно и задно място не е добър атестат за Езиковата гимназия. Но за Математическата резултатите по математика са истински провал.
Ще продължим в съпоставителен план с резултатите от втория зрелостен изпит. Той се избира от самите ученици. Естествено е някои от мотивите им за този избор да са: предмет, по който ученикът има най-големи успехи и потенциал за добро представяне /”лесен” изпит, да не се изложи, но избран и с оглед на кандидатстването във ВУЗ/, а също и предмет, който според него се преподава от учител, на когото може да се има доверие, профилиращ предмет, изучаван с повече часове/. Резултатът от втория зрелостен изпит не е характеризиращ за общото състояние на училището, но е достатъчно показателен за качеството на обучение по избрания предмет в рамките на конкретното училище, както и на мястото му в националната рейнинг-скала за предмета.Ето някои числа за трите големи училища: ПГСУАУ със 153 зрелостници, ПМГ – със 145, и ЕГ – със 138:
математика: ЕГ -151 място; ПМГ – 152; ПГСУАУ – 631 /от общо 786 училища в страната/;
география: ЕГ – 157; ПМГ – 476; ПГСУАУ – 556 /от 991 училища/;
история: ЕГ – 375; ПМГ – 385; ПГСУАУ – 547 /от 798 училища/;
биология: ЕГ – 141; ПМГ – 184; ПГСУАУ – 582 /от 777 училища/;
английски език: ЕГ – 136; ПМГ – 428; ПГСУАУ – 544 /от 675 училища в страната/;
немски език: ЕГ – 31 място от 149 училища; в област Силистра на зрелостен изпит по немски език се явяват ученици само от 1 училище;
френски език: ЕГ – 26; ПГСУАУ – 62 от 73 училища в страната; в ПМГ не се изучава друг първи чужд език, освен английски.
Прави впечатление огромната дистанция, на която са разположени големите ни училища по “стълбата” на качеството. Това е забележимо от всеки. Но експертът трябва да забележи и друго. При нас в Силистра някои неща са обърнати наопъки, странни са, нелогични за обяснение. Излиза, че най-предпочитаното училище, ПГСУАУ, училището, в което учениците влизат след конкурс, приети са с висок успех и имат несъмнен потенциал, училището с най-голям брой паралелки и ученици, то като че ли не може да осигури развитието на децата и те завършват средното си образование със загуби /знаят по-малко от преди/, с ниски резултати, резултати, несъизмерими с други сродни училища в страната и по-ниски от Дулово и Тутракан, където няма селекция при входа. Обърнете още веднъж внимание за мястото, което заема училището. Аз съм стъписан. Знаел съм и преди за разлика в резултатите между Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по икономика, но че са толкова драстични не съм и помислял. Обяснявал съм си наплива към това училище с интереса към икономическата наука, търсил съм връзка с големия прием в стопанските факултети и в УНСС и други сродни висши училища, мислил съм си, че този необясним интерес е и временна мода, която ще отзвучи. Но изглежда трябва да приема гледната точка на много мои познати, които без учудване казват:”Там е лесно, отличник ставаш без усилия и труд!”
Вгледайте се и в резултатите на ПМГ. Това несъмнено е училището с особени заслуги за прогреса и развитието на Силистренския край. Всеки може да спомене десетки имена на изключителни хора, завършили това училище. Но резултатите от матурите ме ужасяват не по-малко от тези на Гимназията по икономика. Какво става? Вярно ли е, че успехът по география е 3.64, а по история – 3.91. Какви са тези места в класацията – над 400-ната позиция? И тук ли важат същите обяснения за ниските резултати?И тук ли без труд?
Веднага следва един остър граждански въпрос: защо училището по икономика се лансира от началника на Регионалния инспекторат и когато се определя планът му за прием, той остава абсурдно голям и ненужен за свиващия се областен град, както и за потъналата в тежка демографска криза област. Този голям прием е абсурден и по отношение на резултатите от зрелостните изпити – много ученици в училище с ниски резултати. Защо за 2009/2010 е определен план за прием 6 /шест/ паралелки от по 29 ученици и той надвишава приема в сродни училища на градове с много над 100 000 жители? По подобен начин стои въпросът за приема и в Природо-математическата гимназия. Държавният план за прием в това училище е общо 5 паралелки горен курс след VII клас и една след IV клас. Общо по 6 и за двете неуспяващи училища срещу три в ЕГ. При това, откакто съществуват т.нар. интензивни класове по чужд език, в ПМГ естествено се учи само предпочитаният и търсеният от всички английски език. В същото време, благодарение рестриктивната политика на началника на РИО и областната управа, както и благодарение на нескриваното тенденциозно политическо и лично отношение към мен и към сегашния директор Васил Узунов, през изтичащата година в ЕГ учат едва три паралелки. За 4 години приемът в това училище бе смазан от 6 на три паралелки. Защо? Защо, дори ако училището има проблеми, които зависят от състава му, защо общинските и областните образователни власти не помогнат за управленското му стабилизиране, а стоят безучастни и не само безучастни, а като че и радващи се на неясната му съдба? След запращането му в сграда на края на града, за сметка на Икономическата гимназия, която влезе в Центъра, въпреки това ми е трудно да допусна, че местните образователни власти са определили като свой приоритет сриването на Езиковата гимназия. Не може да се отрече обаче, че тази неясна и неподкрепяща политика се води към несъмнено най-успяващото училище в област Силистра. И то успява въпреки това. Без да се подаде на възможността преди няколко години да се преструктурира в Английска гимназия и да реши лесно въпросите с приема си.
Воювайки с властите и РИО, продължава да се мъчи да поддържа, освен английски, и немски, и френски, и испански и руски език и така да дава по-големи възможности на младите хора и шанс да гледат към висшите училища на Германия и Франция.
Равносметката за приема в средните училища на област Силистра ни изправя пред друга алогичност. Защо при този срив на местната икономика вече от много години и при настъпващата криза, защо във времето, когато няма никаква яснота за индустриалното развитие на Силистра се предвиждат 35 професионални паралелки срущу 23 общообразователни /две от които са с професионална насоченост/? Тази диспропорция не е нищо друго освен управленско своеволие, скрита зад областната управа. Тя нарушава поддържания негласно през последните десетина години /също така изкуствено и неотговарящо на реалностите/ паритет: 50% срещу 50% за общото и за професионалното образование. МОН мълчи и чака инспекторатите да реагират. Инспекторатите мълчат и чакат общините. Общините мълчат и чакат МОН. И така до края на света. Явно е, че е назрял въпросът за преструктуриране на средното образование в областта и за създаване на регионалната образователна политика. Но това може да стане, ако бъдат спрени застоят, симулирането на промени чрез медийните изяви на “най-успешния министър на НДСВ” и педагогическото бездействие, подменено с нашествията на “мобилните групи” за уж дисциплинирането на системата.
Тежки и още по-неприятни са изводите, когато под лупа се поставят резултатите на професионалните училища. По български език и литература средният успех е около 3.52 /851 място за ПГМТ/. Най-успелите са Професионалната гимназия в Дулово /735 място/ и Строителното училище /755/, за да се стигне до 985 място с 3.29 на ПГЛП и до абсолютния връх в ниското – 1058 място с успех 2.94 за Земеделското училище в Средище от общо 1060 училища. В ПГСУАУ “Ат. Буров” при 11 явили се средният успех по математика е 3.00, в ПГС “П.Пенев” 19 явили се имат среден успех 2.94 /655 място/, а в ПГМТ /бившият Механотехникум!/ средният успех е 2.81 /706 място от общо 786 училища/. По история същото училище, ползващо се със заслужен авторитет в миналото, има успех едва 3.14 и 679 място в класацията срещу 3.20 /658 място/ от учениците на Земеделското училище в Средище.
Най-жестоки за областта са резултатите по география. Това е изпитът, който са предпочели най-голямата част от учениците в професионалните училища. Тук резултатите се движат от 2.77 в Земеделската гимназия-Силистра и 976 място от общо 991, до “високото” 777 място и успех 3.19 за Строителната гимназия. Гимназията по лека промишленост и Земеделското училище в Ситово са съответно на 969 и 958 място. По биология също най-зле се представят професионалните училища, сред които с успех 3.27 на 749 място от общо 779 е Земеделското училище в Средище, а най-добре представилото се е Строителната гимназия с успех 4.29 и 427 място.
Общият брой на зрелостниците в деветте професионални гимназии е по-малък от 400 и е средно по около 40 ученици на випуск, т.е. по две паралелки. В пет маломерни училища от областния град учат едва по 200-230 ученици във всичките им класове. При великолепни условия са децата от Строителното училище, а след солидни ремонти и с нова дограма са ПГМТ и ПГПТ, в нова сграда след изразходвани много средства от МОН е и Икономическата гимназия. Резултатите им, както е лесно да се види, са отчайващо ниски. Но разходите за тях са впечатляващо високи: самостоятелни сгради, ремонти, отопление, работилници, техника, възможности за собствени приходи, компютри, едносменно обучение. Естествен е въпросът: защо съществуват, какво допринасят за развитието на областта и кой задържа структурната реформа в професионалното образование? Защо не се предприемат действия за окрупняване, сливане и преобразуване на тези училища? Защо вместо три училища /две с по 500 ученици и ПГСУАУ със 700/ в Силистра има шест крайно нерентабилни и неефективни?
Какво е мнението на МОН, на Регионалния инспекторат, как разсъждават в областната управа и в Областния съвет по заетостта, в различните камари, в общината? Никой не знае. Знае се как мислят експертите в Европейския съюз за нереформираното ни образование, а ние не знаем мнението на нашите! Не се ли притесняват тези хора, че качеството на образование в тези училища е убийствено ниско и че една от причините е стремежът независимо от всичко и въпреки лошите резултати да се пазят на всяка цена лишени от резултатност образователни структури? Защо са ни потъващи училища, в които учениците не могат да бъдат мотивирани и в които учителите не смеят да поставят реални оценки, защото така ще посегнат на хляба си? До къде може да стигне подмяната на резултатите с фалшиви тройки? Защо подмяната на образование се слива с безотговорния непукизъм на МОН?
Малко по-добро на този смазващ фон е състоянието на средните общообразователни училища /СОУ/. Те са 2 в Силистра, две в Тутракан, по едно в Дулово, Паисиево, Окорш и Главиница. Тук нещата са вътрешно поляризирани. Малките училища /СОУ”Ю.Гагарин”, тези в Паисиево, Окорш и “Хр. Ботев” в Тутракан са на единия полюс: по български език и литература заемат крайно “ниски”места - между 941 и 650 място, а тези с по три паралелки /СОУ”Й. Йовков” -Тутракан, СОУ – Дулово и СОУ”Н.Й.Вапцаров” - Силистра са значително “напред” - между 313 и 368 място. По история СОУ-Дулово е на много добра позиция: 120 място с успех 4.85, като изпреварва Езиковата гимназия, по биология СОУ”Й.Йовков” при 6 явили се ученици заема изключително високото 39 място от 777 училища с успех 5.83, а СОУ-Дулово е на 256 място. Престижно място има и СОУ-Окорш по география, изпреварвайки със своето 199 място ПМГ /476 място/ и ПГСУАУ /556 място/.
Изводите, към които ни водят резултатите тук, са отново свързани с бездействието на образователните власти за преструктуриране на системата. На всички е ясно, че СОУ ”Ю. Гагарин” трябва да стане основно училище, а вероятно и да се закрие. Така ще може да се мисли какви и колко да бъдат основните и средните училища в Силистра, дали не е необходимо самостоятелно начално и как да се преразпределят сградите, че всички училища да бъдат на едносменен режим.
Изкуствено училище се оказа и СОУ”Хр. Ботев”-Тутракан и резултатите му го пращат на непристижни задни места в класацията. Пита се защо не бъде подкрепено успяващото СОУ”Й. Йовков”-Тутракан и защо някакви словесни двубои и персонални комплекси заменят добрия тон, както и защо някои местни управляващи се опитват да се оправдават с нуждата от конкуренция, която да подобряла резултатите и на двете училища. Но в действителност в Тутракан едното училище е с “потъващ” горен курс и това няма нужда да се оспорва. То никога не би било съпоставимо със старата и добра гимназия – СОУ “Й. Йовков”.
И така – нека завърша изненадващо бързо. Вижте какви изводи могат да се направят дори само от едни зрелостни изпити. При това тези мои разсъждения са непълни. И още – те могат да бъдат допълнени, коментирани, оспорвани. Своята позиция аз мога да защитя. Но по-важно е да се появят и защитят и други становища. Чак тогава трябва да се търсят посоката и решенията.
Едно е сигурно: без промяна не може повече. Стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар