Лятна ваканция очаква силистренските старейшини
Последното за сезона заседание на Общинския съвет се проведе вчера в Силистра. В дневния ред старейшините имаше над 40 точки. Сред тях бяха разпределението на компенсацията от 16 млн. лева за приемането на софийските боклуци, актуализацията на общинската програма за управление на отпадъците, както и приемането на нова наредба за условията и реда за упражняване на собственост на община Силистра в търговски дружества с общинско участие, за участието на общината в граждански сдружения с нестопанска цел.
На вниманието на градските парламентаристи бяха представени предложения за финансово подпомагане на една голяма част от спортните клубове в Силистра , сред които ФК „Доростол`2003”, за да може да приключи есенния дял от първенството във „В” групата, на карате–клуб „ШОТО”, за да участва и тази година в Международния лагер-събор, организиран от Центъра за национална слава на Русия в Москва, на СК „Снайпер `92” за подобряване на материално-техническата база и др.
На заседанието вчера клетва положи и нов общински съветник. Това е Константин Стоилов от ПП ГЕРБ.. Той заема мястото на Стефан Господинов, избран за народен представител в 41-то НС.
Дискусии се заформиха около ликвидирането на „Силистрагаз`2004” ЕООД, тъй като още през февруари е изтекъл срокът, но има индикации, че избраният за ликвидатор Марин Вълчев не бил прецизен в работата си.
Съветниците дариха общинско жилище на незаконни наематели
Това стана на последното за сезона заседание на местния парламент днес.
39-годишна обитателка на апартамента, който се намира в ромския квартал „Карото”, е пожелала да стане негова законна стопанка. Години наред тя, дъщеря й и родителите й са живели там, без да плащат наем на общината.
169 са общинските жилища в „Карото”. Повечето са населяване от многолюдни ромски семейства без наем. Някои от жилищата са с избити стени, изскубнати парапети на стълбищата. Има и два входа в жилищен блок, напълно изтърбушени.
Общината от години се опитва да узакони положението на обитателите там, но безуспешно. След разговори се е стигнало до решението що-годе запазените жилища да бъдат подарени. Бъдещите собственици заплащат само разноските по вписването на дарението и ДДС-то на режийните разходи.
Какво още се случи вчера в ОбС – Силистра?!
Отложено бе вземането на решение за обявяването на Стефан Стайчев, доскорошен директор на ДКТ „Сава Доброплодни”, за почетен гражданин на Силистра.
Вместо 80 000, съветниците решиха да подпомогнат ФК „Доростол`2003” с 50 000 лева, като уговорката е, че останалите 30 хиляди лева също ще бъдат дадени на футболния клуб, но при по-късен етап след отчитане на деветмесечието за изпълнение на общинския бюджет.
Още около 30 000 лева съветниците решиха да бъдат отпуснати на КК „Шото”, КК „Славия-Истър”, КК „Киокушин”, клуба по джудо „Доростол”, СК „Снайпер`92” и лекоатлетическия клуб „Олимп`97”. Една част от отборите ще ползва средствата за участие в спортни лагери и състезания и за закупуване на оборудване, а други - за честване на юбилей.
В началото на заседанието бе оттеглена докладната записка за провеждане на конкурс за избор на управител на Диагностично-консултативния център / Поликлиниката/.
При приемане доклада на Балансовата комисия се взе решение 100 процента от печалбата на „Синева” ЕООД да бъда разходвана за ДМА.
Приет бе отчетът по изпълнението на Общинската програма за закрила на детето.
Допълнително възнаграждение за Комисията за предотвратяване и разкриване конфликта на интереси гласува Общинският съвет. Членовете на комисията ще получават по 30 лева за участие в заседание, зам.-председателят – 35 лв., а председателят 40 лв.
Приета бе актуализация на целевата субсидия за капиталови разходи от 16,2 млн.лв., а именно разпределението на 7 милиона от тях за благоустрояване на междублоковите пространства и асфалтиране на улици, ремонт и оборудване на сгради –общинска собственост.
Почти 5,8 милиона лв. ще бъдат разходвани за рехабилитация на пешеходна мрежа, асфалтиране на улици, ремонти на осветление и др.
Съветници-отличници по отсъствия
Създаването на временна комисия, която да актуализира и оптимизира Правилника за работа на Общинския съвет, гласуваха местните парламентаристи вчера по предложение на Мирослав Калинов.
Не за първи път в залата стана въпрос за отсъствието на съветници от заседанията на постоянните комисии и невъзможността да се събере кворум. За подобно отношение би трябвало да има и санкции, коментира Иванка Ташева, която направи класиране на колегите си по брой отсъствия от работата на ПК по общинска собственост в периода 14 юли 2008 г. - до 20 юли 2009 г.
Първенец на сто процента е Стефан Райчев от Политическо движение „Социалдемократи” с 16 отсъствия от 16 проведени заседания.
След него се нареждат Руфи Мустафа - 15 отсъствия, Николета Колева, Ивайло Йорданов и Бирол Мехмед с 11, Стоил Стойчев – 8, Георги Гайдаров – 7, Станислав Ковачев – 6, Живко Димов и Жеко Коев – с по пет, Желязко Коев – 3, Йордан Георгиев и Тодор Тодоров – с по две, и Иванка Ташева, Мирослав Калинов, Мария Димитрова и Георги Балушев – 1.
Единствено Елка Петрова има присъствие и на 16-те заседания.
Как са живели циганите от катуните до наши дни
показва атрактивната изложба “Таборът отива към небето”, гостуваща в Етнографския музей в Силистра
Наталия СИМЕОНОВА
Историята на циганския живот от времето на катунарския начин на живот до наши дни е показана в изложбата, която гостува отскоро в Етнографския музей в Силистра. Подредена е с материали от фонда на отдел “Най-нова история” към Регионален исторически музей – Варна и носи красивото и обещаващо заглавие “Таборът отива към небето”. Временната експозиция бе подредена лично от нейния автор – уредникът в РИМ – Варна Тинка Бозова.
Материалите са събирани повече от десет години. Представена е историята на циганския етнос от времето на катунарския /номадски/ начин на живот, принудителното усядане на циганите с постановление на Министерския съвет през 1958 г., та чак до наши дни.
Това е единствената изложба с такава тематика, която е направена извън Националния етнографски музей в столицата. “Темата беше табу до 1989 година. Не можеше да се говори за циганския етнос, камо ли да се показват битът, занаятите и културата им”, каза Тинка Бозова.
Автентичните експонати представят специфичния начин на живот на циганите някога – катуна, занаята, просенето, врачуването. В същото време се подчертава възприемчивостта им към бита на основното население – те се обличат и подреждат къщите си по същия начин като българското население след принудителното им усядане.
Погледът в началото на изложбата спира красивата писана каручка, покрита с чергило, със запаления фенер, който осветява пътя на циганите – чергари в тъмното. Надникнеш ли под чергилото, ще видиш подредбата на „подвижната къща”.
След дългото пътуване катунът спира край някое село. Мъжът изважда от каруцата мяха, наковалнята и чуковете и започва работа, за да изхрани многобройната си челяд. Най-старата циганка кладе огъня, за да омеси в нощвите “пепеляна” питка, а по-младите циганки стягат тържика /торбата/ за просене или подготвят картите и боба за врачуване.
За тези и за други любопитни неща ще ни разкаже изложбата, експонирана в Етнографския музей в Силистра.
Уредникът на изложбата Тинка Бозова:
“Циганите са едни големи деца и ако успееш да достигнеш до сърцето им, са невероятни”
- Какво да очаква посетителят в залата?
- Това са материали, свързани основно с бита на циганите и двете основни групи, които живеят най-вече във Варненско. Показан е техният катунарски живот, когато те не са били уседнали. Пътуват от село на село, от град на град, правят си занаята. Във Варненско са най-вече бургуджиите, които работят с метал. Те живеят компактно в няколко села в региона. Много са благоразположени като приятели и са една от малкото групи в региона, която е запазила техния характерен занаят.
Правим възстановка на циганска къща в експозицията и на цигански катун. Показана е дори младоженска палатка, направена от козя кожа /за да не пропуска дъжда/, облекла, характерни за циганите – мюсюлмани и християни, различните занаяти.
- Какво знаете за бита и обичаите на циганския етнос в Силистренско? Идвали ли сте в нашия край за срещи с тях и събиране на материали?
- Доколкото знам, особено тези, които живеят в градовете, се претопяват. Те възприемат манталитета на граждани. Нямат вече занаяти в градовете, занимават се повече с търговия. Така е във Варненско, така е и в регионите Шумен и Силистра. Конкретно тук не съм изследвала и не съм се занимавала с циганите, но до преди няколко години, включително и от моите колеги историци, имаше едно леко пренебрежение към тази част от историята, която се отнася до циганския етнос.
- Днес също се среща пренебрежение към този етнос от страна на хората. Как бихте коментирали подобно отношение и дали е оправдано?
- С показването на тази изложба виждам, че отношението се променя. Фактически целта й е да покаже основно, че няма българи, няма цигани, няма турци, няма евреи, хора сме всички на Земята. И много е важно да се възприемаме не с някаква омраза и преднамерено отношение, а като човеци. Защото това показва и изложбата, няма кой знае каква разлика в бита. Циганите са възприемали и религията, в зависимост къде са живеели.
Те нямат пререкания със самото население, сред което са живеели. Ходили са, работили са, и да речем, българите са им давали престилка, риза или кърпа. Такъв е и битът на циганката и къщата й прилича на българската, и дрехата й прилича на българската. Единствената разлика е, че тя, минавайки от един в друг географски район, за нея няма значение, че примерно ризата е от Кюстендилско, а полата от Силистренско. Важното е да е шареничко.
С изложбата се опитваме да внушим на повече хора, обикновено скептично настроени към циганите, разбиране към тяхната другост. Само когато се опознаем, ще се приемем по – лесно, защото е ясно, че всички хора на тази земя си приличат независимо, че са различни.
- Лесно ли Ви допуснаха ромите до себе си? Като външен човек за тях срещнахте ли някакъв проблем в общуването?
- Така, както всеки човек усеща, когато някой срещу него важничи и се има за по – голям и по – умен, така е и при циганите. Затова винаги съм подхождала непреднамерено към тях. Циганите го усещат. Те се обиждат, ако те почерпят от сърце и ти не вземеш. Аз отивам, сядам в къщата им и не се деля. Те са абсолютно истински и натурални, когато усетят, че си отворен към тях. Не съм имала проблеми. Говоря им такава, каквато съм, и те ме приемат. Усетят ли обаче някакво изкуствено отношение, не те допускат.
- Какво е характерно за този етнос? Коя е тяхната отличителна черта?
- Те са едни големи деца и ако успееш да достигнеш до сърцето им, са невероятни. Не мога да обобщя за всички групи, защото те са много. Въпросът е, че те са отворени и имат нещо общо и специфично като черта – не мислят за утре. Циганинът е човек, който смята, че ако има тези 5 лв. днес, той ще ги изяде, изпие и пропилее, не го интересува какво ще стане утре. Другото са музиката, танците, веселието. Това са хора, които не са изучавали солфеж, нито акордеон или цигулка. Вродено им е и тази тяхна черта се е запазила до днес.
- Разкажете някоя интересна случка от личните Ви контакти с ромите...
- Имам един приятел, който много ме трогна. Той е майстор на ножове. Поканих го в музея във Варна, във вътрешния двор направихме една демонстрация пред чужденците. Той дойде с бургуджийския си мях, запали огъня, направи ножа, а после го дари на музея. Той дойде със собствени средства от село Житница, Провадийско, до Варна с цялото си семейство, направи ножа и си отиде, без да му се плати една стотинка.
Друг приятел бай Кольо – копанарин, дойде в музея и подари цялата си колекция от дървен материал – дървени копанки, лъжици, вилици, вретена. Семейството му няма какво да яде, бедни са, изкарва от лъжиците каквото може, като ги продава, но ми каза: “Аз ти ги подарявам, защото виждам, че ти правиш нещо за нас”.
Последното за сезона заседание на Общинския съвет се проведе вчера в Силистра. В дневния ред старейшините имаше над 40 точки. Сред тях бяха разпределението на компенсацията от 16 млн. лева за приемането на софийските боклуци, актуализацията на общинската програма за управление на отпадъците, както и приемането на нова наредба за условията и реда за упражняване на собственост на община Силистра в търговски дружества с общинско участие, за участието на общината в граждански сдружения с нестопанска цел.На вниманието на градските парламентаристи бяха представени предложения за финансово подпомагане на една голяма част от спортните клубове в Силистра , сред които ФК „Доростол`2003”, за да може да приключи есенния дял от първенството във „В” групата, на карате–клуб „ШОТО”, за да участва и тази година в Международния лагер-събор, организиран от Центъра за национална слава на Русия в Москва, на СК „Снайпер `92” за подобряване на материално-техническата база и др.
На заседанието вчера клетва положи и нов общински съветник. Това е Константин Стоилов от ПП ГЕРБ.. Той заема мястото на Стефан Господинов, избран за народен представител в 41-то НС.
Дискусии се заформиха около ликвидирането на „Силистрагаз`2004” ЕООД, тъй като още през февруари е изтекъл срокът, но има индикации, че избраният за ликвидатор Марин Вълчев не бил прецизен в работата си.
Съветниците дариха общинско жилище на незаконни наематели
Това стана на последното за сезона заседание на местния парламент днес. 39-годишна обитателка на апартамента, който се намира в ромския квартал „Карото”, е пожелала да стане негова законна стопанка. Години наред тя, дъщеря й и родителите й са живели там, без да плащат наем на общината.
169 са общинските жилища в „Карото”. Повечето са населяване от многолюдни ромски семейства без наем. Някои от жилищата са с избити стени, изскубнати парапети на стълбищата. Има и два входа в жилищен блок, напълно изтърбушени.
Общината от години се опитва да узакони положението на обитателите там, но безуспешно. След разговори се е стигнало до решението що-годе запазените жилища да бъдат подарени. Бъдещите собственици заплащат само разноските по вписването на дарението и ДДС-то на режийните разходи.
Какво още се случи вчера в ОбС – Силистра?!
Отложено бе вземането на решение за обявяването на Стефан Стайчев, доскорошен директор на ДКТ „Сава Доброплодни”, за почетен гражданин на Силистра.Вместо 80 000, съветниците решиха да подпомогнат ФК „Доростол`2003” с 50 000 лева, като уговорката е, че останалите 30 хиляди лева също ще бъдат дадени на футболния клуб, но при по-късен етап след отчитане на деветмесечието за изпълнение на общинския бюджет.
Още около 30 000 лева съветниците решиха да бъдат отпуснати на КК „Шото”, КК „Славия-Истър”, КК „Киокушин”, клуба по джудо „Доростол”, СК „Снайпер`92” и лекоатлетическия клуб „Олимп`97”. Една част от отборите ще ползва средствата за участие в спортни лагери и състезания и за закупуване на оборудване, а други - за честване на юбилей.
В началото на заседанието бе оттеглена докладната записка за провеждане на конкурс за избор на управител на Диагностично-консултативния център / Поликлиниката/.
При приемане доклада на Балансовата комисия се взе решение 100 процента от печалбата на „Синева” ЕООД да бъда разходвана за ДМА.Приет бе отчетът по изпълнението на Общинската програма за закрила на детето.
Допълнително възнаграждение за Комисията за предотвратяване и разкриване конфликта на интереси гласува Общинският съвет. Членовете на комисията ще получават по 30 лева за участие в заседание, зам.-председателят – 35 лв., а председателят 40 лв.
Приета бе актуализация на целевата субсидия за капиталови разходи от 16,2 млн.лв., а именно разпределението на 7 милиона от тях за благоустрояване на междублоковите пространства и асфалтиране на улици, ремонт и оборудване на сгради –общинска собственост.
Почти 5,8 милиона лв. ще бъдат разходвани за рехабилитация на пешеходна мрежа, асфалтиране на улици, ремонти на осветление и др.
Съветници-отличници по отсъствия
Създаването на временна комисия, която да актуализира и оптимизира Правилника за работа на Общинския съвет, гласуваха местните парламентаристи вчера по предложение на Мирослав Калинов.
Не за първи път в залата стана въпрос за отсъствието на съветници от заседанията на постоянните комисии и невъзможността да се събере кворум. За подобно отношение би трябвало да има и санкции, коментира Иванка Ташева, която направи класиране на колегите си по брой отсъствия от работата на ПК по общинска собственост в периода 14 юли 2008 г. - до 20 юли 2009 г.
Първенец на сто процента е Стефан Райчев от Политическо движение „Социалдемократи” с 16 отсъствия от 16 проведени заседания.
След него се нареждат Руфи Мустафа - 15 отсъствия, Николета Колева, Ивайло Йорданов и Бирол Мехмед с 11, Стоил Стойчев – 8, Георги Гайдаров – 7, Станислав Ковачев – 6, Живко Димов и Жеко Коев – с по пет, Желязко Коев – 3, Йордан Георгиев и Тодор Тодоров – с по две, и Иванка Ташева, Мирослав Калинов, Мария Димитрова и Георги Балушев – 1.
Единствено Елка Петрова има присъствие и на 16-те заседания.
Как са живели циганите от катуните до наши дни
показва атрактивната изложба “Таборът отива към небето”, гостуваща в Етнографския музей в Силистра
Наталия СИМЕОНОВА
Историята на циганския живот от времето на катунарския начин на живот до наши дни е показана в изложбата, която гостува отскоро в Етнографския музей в Силистра. Подредена е с материали от фонда на отдел “Най-нова история” към Регионален исторически музей – Варна и носи красивото и обещаващо заглавие “Таборът отива към небето”. Временната експозиция бе подредена лично от нейния автор – уредникът в РИМ – Варна Тинка Бозова. Материалите са събирани повече от десет години. Представена е историята на циганския етнос от времето на катунарския /номадски/ начин на живот, принудителното усядане на циганите с постановление на Министерския съвет през 1958 г., та чак до наши дни.
Това е единствената изложба с такава тематика, която е направена извън Националния етнографски музей в столицата. “Темата беше табу до 1989 година. Не можеше да се говори за циганския етнос, камо ли да се показват битът, занаятите и културата им”, каза Тинка Бозова.
Автентичните експонати представят специфичния начин на живот на циганите някога – катуна, занаята, просенето, врачуването. В същото време се подчертава възприемчивостта им към бита на основното население – те се обличат и подреждат къщите си по същия начин като българското население след принудителното им усядане.Погледът в началото на изложбата спира красивата писана каручка, покрита с чергило, със запаления фенер, който осветява пътя на циганите – чергари в тъмното. Надникнеш ли под чергилото, ще видиш подредбата на „подвижната къща”.
След дългото пътуване катунът спира край някое село. Мъжът изважда от каруцата мяха, наковалнята и чуковете и започва работа, за да изхрани многобройната си челяд. Най-старата циганка кладе огъня, за да омеси в нощвите “пепеляна” питка, а по-младите циганки стягат тържика /торбата/ за просене или подготвят картите и боба за врачуване.
За тези и за други любопитни неща ще ни разкаже изложбата, експонирана в Етнографския музей в Силистра.
Уредникът на изложбата Тинка Бозова:
“Циганите са едни големи деца и ако успееш да достигнеш до сърцето им, са невероятни”
- Какво да очаква посетителят в залата?- Това са материали, свързани основно с бита на циганите и двете основни групи, които живеят най-вече във Варненско. Показан е техният катунарски живот, когато те не са били уседнали. Пътуват от село на село, от град на град, правят си занаята. Във Варненско са най-вече бургуджиите, които работят с метал. Те живеят компактно в няколко села в региона. Много са благоразположени като приятели и са една от малкото групи в региона, която е запазила техния характерен занаят.
Правим възстановка на циганска къща в експозицията и на цигански катун. Показана е дори младоженска палатка, направена от козя кожа /за да не пропуска дъжда/, облекла, характерни за циганите – мюсюлмани и християни, различните занаяти.
- Какво знаете за бита и обичаите на циганския етнос в Силистренско? Идвали ли сте в нашия край за срещи с тях и събиране на материали?
- Доколкото знам, особено тези, които живеят в градовете, се претопяват. Те възприемат манталитета на граждани. Нямат вече занаяти в градовете, занимават се повече с търговия. Така е във Варненско, така е и в регионите Шумен и Силистра. Конкретно тук не съм изследвала и не съм се занимавала с циганите, но до преди няколко години, включително и от моите колеги историци, имаше едно леко пренебрежение към тази част от историята, която се отнася до циганския етнос.
- Днес също се среща пренебрежение към този етнос от страна на хората. Как бихте коментирали подобно отношение и дали е оправдано?- С показването на тази изложба виждам, че отношението се променя. Фактически целта й е да покаже основно, че няма българи, няма цигани, няма турци, няма евреи, хора сме всички на Земята. И много е важно да се възприемаме не с някаква омраза и преднамерено отношение, а като човеци. Защото това показва и изложбата, няма кой знае каква разлика в бита. Циганите са възприемали и религията, в зависимост къде са живеели.
Те нямат пререкания със самото население, сред което са живеели. Ходили са, работили са, и да речем, българите са им давали престилка, риза или кърпа. Такъв е и битът на циганката и къщата й прилича на българската, и дрехата й прилича на българската. Единствената разлика е, че тя, минавайки от един в друг географски район, за нея няма значение, че примерно ризата е от Кюстендилско, а полата от Силистренско. Важното е да е шареничко.
С изложбата се опитваме да внушим на повече хора, обикновено скептично настроени към циганите, разбиране към тяхната другост. Само когато се опознаем, ще се приемем по – лесно, защото е ясно, че всички хора на тази земя си приличат независимо, че са различни.
- Лесно ли Ви допуснаха ромите до себе си? Като външен човек за тях срещнахте ли някакъв проблем в общуването?
- Така, както всеки човек усеща, когато някой срещу него важничи и се има за по – голям и по – умен, така е и при циганите. Затова винаги съм подхождала непреднамерено към тях. Циганите го усещат. Те се обиждат, ако те почерпят от сърце и ти не вземеш. Аз отивам, сядам в къщата им и не се деля. Те са абсолютно истински и натурални, когато усетят, че си отворен към тях. Не съм имала проблеми. Говоря им такава, каквато съм, и те ме приемат. Усетят ли обаче някакво изкуствено отношение, не те допускат.
- Какво е характерно за този етнос? Коя е тяхната отличителна черта?
- Те са едни големи деца и ако успееш да достигнеш до сърцето им, са невероятни. Не мога да обобщя за всички групи, защото те са много. Въпросът е, че те са отворени и имат нещо общо и специфично като черта – не мислят за утре. Циганинът е човек, който смята, че ако има тези 5 лв. днес, той ще ги изяде, изпие и пропилее, не го интересува какво ще стане утре. Другото са музиката, танците, веселието. Това са хора, които не са изучавали солфеж, нито акордеон или цигулка. Вродено им е и тази тяхна черта се е запазила до днес.
- Разкажете някоя интересна случка от личните Ви контакти с ромите...
- Имам един приятел, който много ме трогна. Той е майстор на ножове. Поканих го в музея във Варна, във вътрешния двор направихме една демонстрация пред чужденците. Той дойде с бургуджийския си мях, запали огъня, направи ножа, а после го дари на музея. Той дойде със собствени средства от село Житница, Провадийско, до Варна с цялото си семейство, направи ножа и си отиде, без да му се плати една стотинка.
Друг приятел бай Кольо – копанарин, дойде в музея и подари цялата си колекция от дървен материал – дървени копанки, лъжици, вилици, вретена. Семейството му няма какво да яде, бедни са, изкарва от лъжиците каквото може, като ги продава, но ми каза: “Аз ти ги подарявам, защото виждам, че ти правиш нещо за нас”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар