Яребица,ДУЛОВО

Невин ХАСАН:

“Българското производство ще става все по-търсено”

31-годишният управител на шивашкия цех в селото е икономист по образование. От 2002 година стартира своята дейност в шивашкия сектор и вече седем години успява да се задържи на пазара. Цехът на “Джени стил” е един от трите в селото.
В момента в него работят 55 жени, като техният брой се е увеличил двойно за седме години. Всичките са на трудов договор. Изработва се изцяло дамско облекло. Текат процедури по патентоване на собствена марка - “Джени стил”. Има открит магазин в град Добрич. Дрехите се продават на достъпни цени. Персоналът се е запазил от самото начало.
10 хиляди облекла и при пълен капацитет! Сега спадна, най-много 5 хиляди облекла на месец.
Ето какво сподели Невин Хасан специално за читателите на вестник “Дръстър ПРЕС”:

- По какъв начин Ви се отразява кризата?
- Много зле, ако трябва да си призная. Знаете, че световната финансова криза не се проявява само в България. Но на нас ни се отразява много зле, защото ние работим за външния пазар. Изнасяме продукцията си за Англия, Холандия, понякога имаме поръчки от САЩ и Испания. Марките, за които работим, са испанската “Зара”, белгийската “Мекс”, холандската “Вангелдроп”. След като и те са засегнати от кризата, при нас започват да идват по-малко поръчки.
Имаме работа засега, но не е същото като преди година, когато имахме идея за месеци напред какво ще произвеждаме. Сега всичко е временно.

- Освен споменатите държави, търсите ли някакви алтернативни пазари?
- За съжаление нямаме такъв вариант. Според мен всички страни са в едно и също положение. Имам доста контакти и поддържам връзка с колеги, при които положението е подобно.

- Вашата фирма има авторитет. Как се постига това?
- Ние много държим на коректността. Винаги се опитваме да спазваме сроковете на изпълнение при поемането на дадена поръчка. Това е много важно за всички поръчители. Освен това много важен момент е качеството. Едно изделие, дори да е изработено в срок, ако няма качество, губи стойността си. След време съответната фирма става все по-малко търсена. Предполагам знаете, че има вече толкова много шивашки фирми и всяка се бори за оцеляване. 
Трудно е да се задържиш на съвременния пазар. Една дреха, ако има търговски външен вид, ще бъде по-предпочитана и търсена. 
Също така не по-малко важен е персоналът, който трябва да е съставен от стабилни хора, да няма текучество на работници. При нас всички, като се започне от кроячи, технолози, качествени контроли и бригадири, работят от самото начало. 
Разбира се, не мога да пропусна да благодаря и на кмета на селото Турхан Агаоглу, който много ни помогна при реализирането на този проект.

- Има ли длъжности във Вашата фирма като дизайнери или моделиери?
- Не. Ние работим на ишлеме, което означава, че при нас дрехите идват готови, т.е. моделът идва с образец и ние само го скрояваме.
Но когато изработваме дрехи за нашата марка, тогава вече измисляме някои модели, които желаем да предложим на хората. Следим и тенденциите в модата, което ни помага.
За съжаление село Яребица е далеч от по-голям град, защото ако бяхме близо до Русе, можехме да открием специализиран офис за дизайн. Тогава можеха да се правят специални проучвания, а резултатите от тях да се внедряват в производството. 

- Какви дрехи носи съвременната жена?
- В България дори по време на криза жените държат на облеклото и външния си вид. Жени, които работят в обществени учреждения, предпочитат по-класическото облекло. Останалите определено мога да твърдя, че следят тенденциите в модата. Българката умее да се облича, това мога да го кажа с открито сърце. Посетила съм много държави и ми е направило впечатление, че там дамите не обръщат толкова сериозно внимание на дрехите си, по-различни са. Хората на Запад обичат повече свободата в обличането.

- Какви са Ви наблюденията върху българските шивашки фирми?
- В нашата страна има много фирми, които определено мога да твърдя, че умеят да шият. Продукцията им е с високо качество. Много фирми шият по собствена марка и изнасят в чужбина, но пазарът сега е доста стегнат.
Доста фирми предпочитат поради тази причина, производството на ишлеме.  

- Защо липсва културата на българина да влиза в магазини с българско облекло?
- Има нещо вярно в това! Много от хората предпочитат светоизвестните марки и вероятно по-логично е те да се доверяват на името в дрехите. Все пак много от марките в модата градят авторитета си с години. Но мое лично мнение е, че сякаш хората като се обличат с тези дрехи, имат чувството, че изглеждат по специален начин, а това не е така.
Същите тези дрехи се шият и в България. Мога да Ви дам пример с българската фирма “Юнона”, която има такива кройки, които са много по-качествени от повечето западни дрехи. 
Лично съм ставала свидетел на висящи конци от дрехи на световноизвестни марки в модата. 
Убедена съм, че в България се изготвят качествени дрехи и за в бъдеще българското производство ще стане все по-търсено. 

- Как виждате занапред шивачеството в България?
- Определено бъдещето го има, но то ще бъде в по-скромни размери, поне засега. Шивачество винаги ще има. Но смятам, че държавата, както и в други сфери, трябва да обърне внимание и на този сектор. Данъчните прагове са много високи и мога да кажа, че не се прави нищо, за да се облекчи работодателят. На пазара ще останат само най-качествените и “бързи” фирми.