Богданци, общ. Главиница

Светъл празник в светъл храм
Сениха НЕАЗИ
Вероятно нищо не е така навременно в наши дни, както въпросът що е Църква? И вероятно нищо не е до такава степен забравено в наши дни, както есхатологичната природа на Църквата. Най-вече на Запад, но понякога и в “нашия Изток”, т.е. в Православието, в най-ново време се наблюдава твърде силна тенденция Църквата да се разглежда като орган на Светото писание.
Ето защо в наши дни е наложително да си припомни, че нейната истинска същност не се изчерпва нито от миналото й, колкото и да е богата и славна нейната история, нито от настоящето й – от нейната дейност и слово, колкото и да са богати и впечатляващи. В действителност същността на Църквата се определя от бъдещето, от виждането за един свят не както е бил или както е, а както ще бъде в края на историята.
Историята на църквата в с.Богданци е с богато минало,въпреки новата сграда в която миряните на селището отслужват празничните си литургии.
В миналото, разказват възрастните хора, в селото е имало голяма и хубава църква, чиято сграда била порутена с течение на времето. След години, когато селото е било под румънско владение, православните християни и доброволци от селото решили да съберат средства и да си построят отново светъл храм, която въпреки поставените си основи не е достигнал естествените си размери, защото на негово място, след настъпилите години на социализъм и капитализъм, била издигната днешната читалищна сграда.
Опити за възстановяване са правени през годините, но едва през 1995-та година активни православни дейци и въздействието на зафировския архимандрид Стефан Цонев се започва подготовка по осъществяването на нов проект за църква, в близост до нейните стари основи.
През 1997 година с празнична църковна литургия е открита новата църква „Св. Константин и Елена” в с.Богданци, отслужена от архимандрид Стефан Цонев и благодарение главно на нейните дарители – братята Димо и Деньо Денчеви, на Гинка Милчева, с положения труд на местните майстори Димо Савчев и Илия Савчев, основното участие на Гена и Йоси Косеви, както и на всички миряни от селото. Днес на Тодорка Стефанова са поверени грижите за църквата и нейното благоустройство, където с благоговение и обич хората винаги идват тук на всички църковни служби, делнични и празнични литургии.
С чест и подготовка се отслужи и в днешни дни празнична служба по повод големия църковен празник - † Сретение Господне на 2 февруари. Двамата тутракански богослужители - свещеник Илия и отец Йордан, призоваха към разбиране, което е единството на Църквата, неговата реализация и проява на нивото на конкретния църковен живот, което, от своя страна, представлява само по себе си постоянен проблем от богословски, духовен и пастирско-мисионерски характер.
Наблегнато бе и на въпроса за възстановяване на християнското единство след векове на разкол и разделение и убедителното изповядване единството на Църквата на местно и вселенско ниво e един от най-важните въпроси от богословски характер, особено в общество, развиващо се в дух на плурализъм, секуларизъм и дълбоко разделение в духовната сфера.
А за миряните от с.Богданци остана, както и пред българина в ония години, насъщната грижа чрез отправения църковен молебен да достигнат до Небесното царство, а в рамките на земното — да опазят тази силна вяра и род.