с.Богданци

Гурбетчии се връщат 

Димитър Русанов Асенов е роден през 1961 г. в гр. Силистра. Женен с трима сина напуснали пределите на селото преди години да търсят препитание в чужбина. За първи път е в управлението на село Богданци, издигнат от политическа партия “Движение за права и свободи”. С него разговаряме за проблемите на населението в селото.

Село Богданци, в миналото Узунджа орман, се намира на пътя Силистра – Русе на територията на община Главиница. В него преобладават три етноса – българи, турци и роми, които съжителстват много добре помежду си. Населението на Богданци по списък 700 души. По-голямата част са пенсионери, младите отдавна са напуснали селото в търсене на препитание в по-големите градове или извън пределите на страната си. Преди десетина година е имало масово изселване в по – големите градове като София, Варна, но и от там поради липса на работа се изселили в чужбина. Това, което радва кмета на селото, е, че много от напусналите се връщат в родния си край и променят облика му. В Богданци може да се видят наистина хубави къщи, които допринасят за архитектурната красота на селото. Тук има и 5 хранителни магазина, които са добре оборудвани.
Началното училище е закрито преди години, в момента функционира еднствено детска градина “Радост”. 
Администрацията на самото кметство е представена от кмета и специалиста аминистративно обслужване (секретар), който подпомага кмета в неговата дейност. Димитър Асенов сподели, че самият той е усвоил голяма част от дейностите на специалиста по административно обслужване и когато се налага, може да издаде всеки документ от неговата компетентност.
В сградата на кметството е разположен добре оборудван лекарски кабинет, обслужван от медицинска сестра. 
Телеграфа - пощенската станция обслужва две села – Богданци и Косара. Територията на селото е покрита с устойчив сигнал на трите мобилни оператора - Мобилтел, Глобул и Вивател, но все още не разполага с интернет.
Читалищната дейност е добре развита, с много участия и това е може би единственият център, където хората намират разнообразие в ежедневието си. 
Основният поминък на населението е сезонният полски труд, през останалото време разчитат на пенсиите и на социалните помощи.

- За всичко само на пари от общинския бюджет ли разчитате, или търсите начини за финансиране по различни програми?
- Търсим, разбира, се различни начини да привличаме и външни инвестиции, както и такива по програми. В тази връзка мога да кажа, че уличното осветление в Богданци направихме именно по спечелен проект от общината. Все още има улици без осветление, но ще продължим да търсим подкрепата на общината по нови проекти, дано имаме успех. Разчитам на помощта на всички, които застанаха зад мен, защото човек сам не може да направи много, но когато има разбиране и подкрепа – хубавите неща не закъсняват. 
- Кога свърша работният ден на един кмет, пък макар и на малко населено място?
- Ако някой си мисли, че може да е кмет и да се прибира в 17,30 часа у дома – значи няма място на този пост. Когато толкова много хора са ти гласували доверие, трябва денонощно да живееш с техните болки и да мислиш за решаването им. Важно е хората да чувстват, че насреща има кой да им подаде ръка. Обичайните проблеми на населението са свързани предимно с безработицата. Мен също ме притеснява това, че има цели семейства без работа и препитание. Безработицата е голям проблем. Много от семействата са на социално подпомагане. Моят ден никога не приключва в 17,30 часа. А често, след като все пак си тръгна от кметството, започват редовните ми обиколки из селото. 
- Кои са най-куриозните молби, с които са идвали при Вас жители на Богданци и другите около него села?
- Да си кмет на малко населено място наистина има своите специфики. В това число влизат всички на пръв поглед странни молби, с които идват при мен хората. Но това е нормално, особено когато става въпрос за възрастни хора, за които кметът, освен че е институция, е и човекът, от който те единствено могат да получат помощ. Наистина към един селски кмет се отправят всякакви молби – от това, че на улицата има огромна дупка, до това, че петелът на нечии съседи кукурига твърде рано и смущава покоя на околните сутрин. Но ако човек е на мястото си, винаги трябва да намери начин да реагира адекватно и да помогне, както и доколкото зависи от силите му. Основната грижа на един кмет винаги е да се грижи за хората от населеното място. Колкото по-малко е то – толкова грижата е по-близка и пряка, по-буквално разбрана.
 - От какво се нуждае село Богданци, за да бъде едно привлекателно място за живеене? 
- Освен безработица, голям проблем е пътната мрежа. Голяма част пътищата не са асфалтирани. Около стотина човека живеят направо в калта. Всяка сутрин децата излизат от калта, за да отиват на училище. Решение сме търсили. С помощта на кмета на общината Насуф Насуф бяха доставени няколко камиона чакъл, но както казах, това е временно решение на проблема. Тази каменна настилка бързо се руши и хората отново газят в калта. Друг проблем е, че половината от населението изповядва ислямската религия, но джамия тук още няма. Предстоят ни преговори с нашите хора в чужбина и с Главното мюфтийство да бъде подпомогната направата на джамия в селото, но и това е въпрос на време. Въпреки това аз вярвам, че пред Богданци има много добри перспективи поради благоприятното си местоположение и възможността да бъде развит туризъм. Пожелавам си, а и на моите съселяни, само хубави неща в бъдеще за селото ни, които да го направят по- привлекателно място, особено за младите хора. 
- Има ли проявен интерес на чужденци към къщи в селото, както например това става в другите населени места?
- Подобен интерес има от страна на наши хора, които са излезли отдавна от селото. Те се връщат и масово си купуват парцели земя или къщи. Градят и допринасят за добрия му облик. Последната къща, която бе продадена, бе на стойност над 25 хил. лева. Така че интерес към къщи и парцели имат нашите хора, които са в чужбина.