Илхан ШАХИН, мандра „Дестан” ООД:
„Ако един млекопреработвател е коректен то той ще запази доверието на потребителя!”


В последните седмици много нашумя въпросът за качеството на млечните продукти, за млекопроизводителите и млекопреработвателите. 
За казаните и неказани проблеми се обърнахме към управителя на фирма “Дестан” ЕООД- с. Искра Илхан Шахин. Дейността на предприятието е производство на млечни и хлебни изделия. Марка, доказала се вече на българския пазар. От месец май миналата година фирмата е лицензирана за износ на продукция и в страните от Европейския съюз. Като асортимент се произвеждат около десет вида млечни продукти. Това са краве, овче и козе сирене, разновидности на отделни сирена и кашкавал. Предстои на пазара и да излезе четвърти вид сирене с наименование “Носталгия”, отговаряща на Българския държавен стандарт.
Производството във фирмата е в доста динамична зависимост от пазара. В момента тя работи с нормален капацитет. 
Към днешна дата предприятието е коректно по отношение етикетирането на продукцията и обозначава върху етикетите на продуктите, че в тях са вложени растителни мазнини.

- Вие казахте, че фирмата Ви е лицензирана за износ в европейските държави. Какъв процент от Вашата продукция отива за страните от Европейския съюз? 
- Ние сме сравнително скоро лицензирани, от май месец миналата година. Може да се каже, че около 10% от продукцията ни е за износ.
- Какво е качеството на произведените от Вас млечни продукти и какъв е процентът на разходваната от Вас растителна мазнина във Вашите продукти ? 
- Фирмата ми е в категорията лоялен производител. Продуктите ни си имат съдържание, изписано на етикета. Работим с регламент, касаещ суровото краве мляко, а що се отнася до произвежданите продукти с растителни мазнини, това са само технологична документация, която се разработва със съответния технологичен екип в самото производство, подава се това предложение към районните служби към ДВСК и след което се оформя комисия от инспектори от районните ветеринарно-медицински служби. Те идват на място, прави се преглед на самата технологична документация, преглеждат условията, машините и съоръженията и ако те отговарят за производство на такъв вид продукт, се дава становище, с което предприятието има технологична възможност да произведе продукт по това ТД. Самото предложение направихме ние като предприятие, защото за нас беше ясно, че след известно време, след като пазарът го наложи, да разработим този трети вид сирене. Дойдоха от ДВСК, имаше забележки, които се отстраниха, разгледаха и установиха, че ние можем да произвеждаме. Производството с растителна мазнина изисква определена и необходима технология. 
- Нека да поговорим и за това. Разкажете ни малко повече... 
- На първо място ние не можем да си позволим лукса да работим със суровини от Третия свят. Както млякото се изкупува по съответня регламент, така и всички консумативи, които влизат вече в прозводство, са придружени с необходимите сертификати, с които, не дай си Боже, в един даден момент да трябва да се доказва произходът на тези продукти. Това, което се изписа в медиите, според мен е малко преувеличено. Ако трябва да направя малко резюме, трябва да наблегна на това, че растителните мазнини, внос от Европейския съюз, рафинираните, не са вредни за човешкия организъм и за човешкото здраве. Това са субпродукти, които от години, десетки години се влагат в българската сладкарска промишленост. Един пример. Хуманата, с която си храним децата, също съдържа растителна мазнина. Значи, погрешно е да се казва, че растителната мазнина едва ли не, се създаде една паника на пазара, че е вредна за здравето на хората. Отварям една скоба и казвам че може да има недобросъвестни млекопреработватели, които злоупотребяват. Първо, те нямат нужната документация и технологични условия за произвеждането на този продукт, но го произвеждат и го пускат на пазара. Според мен трябва да се акцентира върху контрола. Правилна е мярката, която се взема сега. Ще има екипи, които ще следят контрола. Този процес трябва да се прекъсне и да се вземат мерки. Ние, лоялните производители, страдаме от това нещо. Масово има недоверие върху имиджа на родното производствно не толкова на вътрешния пазар, колкото на външния. 
- Какво имате предвид с това, че се отразява на външния пазар? 
- Това, което се изговори и изписа в медиите, уронва престижа на българския производител. Не може отговорни лица да застават и да казват: „Ядете ментета”. Не може да се твърди, че всичко произведено е менте и че пазарът е залят с некачествени продукти и да се слага под общ знаменател всички производители. Имало и отлив на туристи, и пак ние сме виновни. Няма такова нещо в нито една европейска държава. Няма ефективен контрол. Масово се всява недоверие сред потребителите. Ако трябва да се върнем малко по назад във времето, по принцип каква беше националната стратегия? Да се запази българското краве сирене. Това, което се опитват сега да го правят, беше още преди доста години назад, имахме редица предложения до тези институции, които се занимават точно с това. Но с въвеждането на новите европейски стандарти и изисквания самият процес започна малко на обратно. 
- Какво означава това? 
- Нещата започнаха от млекопреработвателите, условията ни не отговаряли на европейските стандарти. Направихме така, щото да покрием всички норми и изисквания. 90% от колегите в бранша направиха съответните инвестиции, за да отговарят на евростандартите, но млекопроизводителят остана в сянка. За тях нямаше никаква национална стратегия за млечно говедовъдство, овцевъдство. Сега се оказва, че по принцип ние трябва да работим с първо качество мляко, а това качество е около 30- 40% процента от общата маса мляко въобще за цялата страна. 

- А за нашия регион какъв е процентът на първо качество мляко? 
- И за нашия регион е същият процент.  
- Имате ли чувствителен отлив, спад на продажбите и залежаване на продукция? 
- Това вече е факт. От един месец насам масово залежават кашкавали, сирена и просто не виждам във времето как ще се реши този проблем. Това е въпрос на стратегия на всяко предприятие. В нашето предприятие ние нямаме толкова залежаване, защото през годините сме се доказали с присъствието си на пазара с качествени продукти, но се усеща. Похвалното е, че след тези така силни медийни изяви, определено хората се насочват към по скъпите продукти и гледат с по-голямо доверие на цената и дано не стане така, че и това съм чувал, вземат сирене на 4 лева, слагат цена от 6 лева и готово! Ето ви скъпо сирене. Затова трябва да се затегне контролът в търговските вериги. 
- Колко продукта произвежда Вашата фирма като асортимент? 
- Като асортимент са някъде около десет вида продукти- краве, овче, козе сирене, разновидности на отделни сирена, разновидности на марка сирена, кашкавал.
- От тези продукти, които произвеждате, какъв процент заемат тези със субпродукти? 
- Много малък процент, това е само един вид сирене, което сме пуснали в пазара. Бяхме принудени да го пуснем, за да може да бъдем конкурентни на този наплив фирми, които масово произвеждат продукти със субпродукти. Този продукт е регламентиран и си е има състав. Но хората казват, че не трябва да се пише краве сирене. Как не трябва да се пише? Като в този продукт основно в кравето мляко да има съответният процент сухо мляко и съответният процент растителни мазнини. Това за мене си е краве сирене, но по принцип на етикета пише, че то съдържа растителни мазнини. Аз съм коректен към потребителите си и към моята марка. Който не обозначава това нещо, той трябва да носи отговорност. По принцип точно там е разковничето. Като тръгнеш да правиш сметката за млякото - от 7 литра, ако се прави сирене един килограм, цената на млякото е 60 стотинки, само то струва 4,20 лв. плюс разходи, плюс ДДС, и вече цената е около 6,50лв. 
- Смятате ли, че ще може да удържите на тези процеси, които вървят в момента в страната не само само за Вас, а като цяло в бранша? Вие казахте, че има и нелоялни Ваши колеги. 
- Трябва да се изчака какви ще бъдат резултати от всичките проверки. Дали ще има ефективност от цялата работа и тогава да мислим каква позиция ще заеме Асоциацията. За сега сме объркани. Намираме се в един хаос- от една страна, недоверие на самия потребител, от друга страна, апатията на обикновения млекопроизводител със спада на изкупните цени, но мисля че ще се оправят нещата. Първо, държавата преодоля най- важното, недоверието на млекопроизводителите, като им отпусна субсидии от 0.20 ст. Ако фермерът вече продава млякото си например за 50 стотинки + субсидията, вече се оформя една добра цена от 70 ст. На този етап цената е добра. Но по- лошото е, че с това недоверие, което се създаде в българския и в европейския потребител, че нашите продукти са ментета, не знам това доверие как ще го преодолеем и възстановим. Но мисля, че един млекопреработвател, ако е точен и лоялен към потребителя си, в най- скоро време ще може да се радва на добри резултати.  И най важното, трябва да се въведе единен стикер за това, че продуктът отговаря на всички изисквания и условия на Европейския съюз.